Красимир вече не се засягаше, както преди. Беше усетил, че чувствата ѝ към него вече са много по-топли.
Невена му се извини:
– Прибързах, креснах ти пред да знам, че това, което си направил е много добро. Отнесох се много грубо към теб
– Не, ти не можещ да бъдеш груба. Съжалявам, че се обиждам и дразня толкова лесно. Наско не веднъж ми е казвал, че съм обикновен грубиян и трябва да внимавам, когато съм в компанията особено на момичета.
– Нима ти го е казал? – разсмя се Невена..
– Той никога не щади нежната ми душа
-А ти имаш ли такава изобщо? – заяде се Невена.
– Не знам. Мислиш ли, че е добре да имам такава?
– Би било прекрасно, – каза напълно сериозно Невена.
– Тогава ще се опитам… само че не знам как. Можеш ли да ми казваш, когато се държа грубо и жестоко?
– Не бих посмяла – каза Невена и заби поглед в земята.
Красимир се разсмя малко пресилено.
– Знам, всички си мислят, че съм неприятен, коравосърдечен, див и враждебно настроен към всеки, но не бих убил някого само защото ми е казал, че съм груб, недодялан и неучтив..
– Ти си много повече – възкликна Невена.
– Но си оставам грубиян, – тъжно наведе глава Красимир.
– Ето пак се засегна.
– Забеляза ли? – наблегна Красимир. – Направи ми забележка и не те убих … , а занапред ще се старая още повече.
Невена се усмихна. Красимир се разсмя и без да знае направи още една стъпка напред към смутеното ѝ сърце