Остров Муостах в Лаптево море може в продължение на 100 години да се разпадне на части и да потъне, заради топенето на ледовете, закрепващи почвата. Това е отчасти свързано с окислението на океана.
Целия остров в близко време може да потъне. Това е една от проявите на ерозията, активизирали се по бреговете на Източен Сибир.
Учените отбелязват покачването на летните температури и увеличаване на продължителността на топлото време в района. Освен това морето остава за по-дълго време свободно от леда. Остров Муостах губи 10-20 метра от бреговете си, за последните 60 години неговата площ е намаляла с четвърт. Ако скоростта на унищожаването остане непроменена, островът ще изчезне напълно до началото на следващия век.
Според учените затоплянето в Арктика идва от „ефект на доминото“, едно явление е ключ към друго. При разрушаване на почвата се отделя въглероден двуокис, който попада в океана и окислява водата му, а това води до по-нататъшно разрушаване на почвата. Колкото по-дълго морето остава непокрито с лед, толкова повече топлина натрупва.
Разположен 45 км източно от залива Тикси Муостах е необитаем остров, това е ивица земя, дълга около 7 км с ширина 500 м. Дебелината на почвения слой е по-малко от метър. Всичко останало е монолитен лед с фрагменти от скали. През целият ХХ век острова се използва активно от полярни изследователи като база.

В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.

На този остров в Чесапикския залив, Северна Америка, някога са живели хора, но сега е абсолютно пуст.
Първите жители са се заселили на него през 1600 г. До средата на XIX-ти век островът е бил гъсто населен със селяни и рибари.
В началото на ХХ век там са се наброявали около 70 къщи. 360-те жители са имали собствено училище, църква, даже и бейзболен отбор.
Скоро силен вятър започнал да разрушава сградите и островитяните били принудени да се преселят в „голямата земя“.
През 1918 г. последното семейство е напуснало острова, а през 2010 г. рухнало и последното здание, построено на този остров още през 1888 г.

Британската източно-индийска компания имала монополна търговията в Индия и  контролирала всички солни мини. Начислявала високи данъци при покупката на сол и от това трупала огромни печалби.
За да защити солта от контрабандистите в цялата страна от Хималаите до Бенгалския залив била построена митническа линия дълга 4 хиляди километра. Тя била охранявана от 14 хиляди войника.
Разстоянията между митническите постове било една миля. Между постовете се простирал жив плет с височина 2.5 метра или каменни стени, а на някои участъци се използвали естествените прегради от широки реки.
Цялата структура била премахната през 1879 г., когато британското правителство решило да въведе в Индия режим на свободна търговия.

Знаете ли в коя страна е построен мост по проект на Леонардо след пет века?
Художникът Веборн Санд построил е норвежката община Ос пешеходен мост по проект на Леонардо да Винчи.
Великият майстор разработи този мост, с дължина 240 метра, за султана на Османската империя Баязид II. Той искал моста да бъде построен в Константинопол през залива Златен рог.
По това време проектът не бил реализиран.
Едва след пет века норвежци, макар и в умалени размери, са го внедрили в живота.