В края на 17 и началото на 18 век японският управител Токува Цунайоси влязъл в историята с прозвището „Кучешкият шугун“.
Той е издал закон за защита на животните. Най-рания известен закон от такъв род. Забранил под страх от смъртно наказание да се убиват кучета и котки, и да се претоварват конете.
Към бездомните кучета, трябвало да се обръщат ласкаво „Ваше превъзходителство куче“. Тези, които не се подчинявали били подлагани на телесни наказания.
В столицата Едо били построени няколко приюта за размножаващи се кучета, където животните били по-добре хранени от селяните.
Тези мерки заедно с финансовата криза предизвикали недоволството на населението.
След смъртта на Цунайоси, неговия наследник веднага отменил този закон.

Никола Тесла е известен с използването на променливия ток, безжичното електричество и „лъча на смъртта“, но някои негови поклонници не биха се зарадвали от някои прогнози на учения относно бъдещето на науката и културата. Той е прогнозирал не само идването на роботи, които ще помогнат на човека в работата му и края на войната с появата на свръхоръжия, но и разпространението на евгениката през XXI век, с която смятал, че ще се подобри човечеството.
На 9 февруари 1935 г. в списание „Tesla Liberty Magazine“ е публикува статия, озаглавена “ Машина, която ще сложи край на войната. „. Навярно ще бъдете удивени от изразената в нея вяра на учения в стерилизацията и стратегическото събиране на индивидите.
„До 2100 г. евгениката ще се прилага повсеместно. В миналият век е действал закона за оживяване на по-приспособения, като се отстраняват най-нежеланите щамове. Човек от съжаление се намеси в работата на природата. В резултат на това се съхраняват и размножават неподходящи видове. Единствения метод, който се съгласува с нашите представи за цивилизацията и расата, се заключава в предотвратяване на размножението на негодните, чрез стерилизация и съзнателно управление на брачните инстинкти.
Някои европейски страни и редица райони в Америка стерилизират престъпниците и лудите. Но това е недостатъчно. Поддръжниците на евгениката са съгласни, че институцията на брака трябва да се усложни.  Разбира се, на нито един от тези, които не могат да бъдат достойни за родители, не може да се даде разрешение да се възпроизвежда.“
Тесла не е бил единствения, който е разсъждавал така. Интересното е, че изобретателят е имал психически отклонения, така че според вярванията си, той би трябвало да бъде един от първите, които трябва да се лишат от създаване на потомство.
Но тази прогноза се съгласува и с други.
Например, ученият е предсказал, че до 2035 г. постът на  министър на здравеопазването и физическото възпитание в САЩ ще бъде един от най-престижните. Стимулаторите като кафе, чай и тютюн ще излязат от мода, а алкохола ще стане „еликсир на живота“.

Срещу чуждестранен дипломат, проникнал в чужд дом, не било повдигнато никакво обвинение.за престъпление. Той ударил с колата си оградата, отворил вратата с крак, събрал всички скъпоцености в една торба и ударил стопанина със кана по главата.
На пияният генерален консул сложили белезници, но после го пуснали, защото пострадалия решил да не го съди. Дипломатът можел да бъде наказан за хулиганство, но от това го защитавал международния закон за дипломатически имунитет.
Всички, които са приели Христос като спасител имат имунитет, но от друг вид. Той не ни защитава от светските съдилища, но ни защитава от осъждението съдния ден. Нашият грах има последствия, но не ни лишава от правото да попаднем на небето.
Как ще реагирате на такова снисхождение? Трябва ли да считаме прошката в името на Христос за индулгенция в егоистичния си живот?
Ако вярваме това, което се говори за робството на греха, ако се грижим за тялото и ума си, ако мислим за другите, ако мислим как той е страдал за нас, то не.
Имунитет, което ни дава Христос е даден с една единствена цел: да се покаже колко много Бог ни обича, и да ни обясни, че трябва да живеем за Него и чрез Него.

През 1865 г. в Англия е приет закон за ограничаване скоростта на всички самодвижещи се превозни средства, включително и раните автомобили.
Според него в чертите на града превозните средства могат да се движат с не повече от 3 км/ч, а извън града 6 км/ч.
Екипажът на колата трябвало да се състои от трима човека. Един от тях трябвало да върви 50 метра по-напред с червен флаг или червен фенер през нощта.
Едва след 31 години тези ограничения били съществено смекчени.

С две думи, бъркотията бе пълна и тъй обичайна, че нямаше как да не свикнеш с нея и да не решиш, че може би целият живот всъщност е само една бъркотия и нищо повече. Трябваше да минат години, за да разбереш, че бъркотията и тая в тебе, и оная около тебе, изглежда бъркотия само защото си изтървал междинните звена, не си прозрял невидимите връзки, не си открил основните опорни точки.
Потокът край нас, дето често ни залива и в който често се давим, е безкрайно променлив и безкрайно капризен и ако се взираш в него отблизо може да ти се завие свят от хаоса на движението му. Движение, от сливащите се и раздалечаващи се струи, от водопадите и въртопите, от тъмните дълбини на вировете и от пръските на пяна, над която като крехък мираж се извива пъстроцветна дъга.
И все пак цялата тая изява е обединена от притегателната сила на нещо общо. Тя е въплъщение на един общ закон. Въпреки всички капризи и криволици на движението си не тръгва нагоре към извора, а се спуска надолу, и при цялата си променливост е израз на нещо трайно. Искаш или не искаш, продължава да те обгръща и да те влачи по посока на предопределеното. Колкото и да е вярна мисълта на древните, че човек не може два пъти да влезе във водата на една и съща река, все пак истината е, че човекът си отива, а реката остава.
И ако успееш да се добереш до закона, до общото и до трайното, може би бъркотията ще изчезне или ще стане понятна и обяснима.