Сливен е бил прочут център на оръжейното производството. Непосредствено след 1821 г. поради надигащият се бунт тюфекчийството е било силно ограничено. В този занаят са се изявявали най-добрите оръжейни майстори на епохата.
Сливенските тюфекчии били задължени да дават на турското правителството по 500 пушки годишно.
Според турски документ от 1827 г., когато икономиката на Сливен е била отново в разцвет се съобщава, че „Високата порта изисква месечно по 500 цеви или годишно по 6000“
Тази цифра е била възприехме поради погромите около Заверата. Времето, когато гърци, румънци и българи са решили да отхвърлят турското господство по техните земи.
Невероятна е била сръчността на тези наши занаятчии. Френско съобщение от 1834 г. говори дори за производството на 12 000 кремъклии пушки.