Камъните не са живи. Но докосвайки такъв от древността имаме  усещане за недостигнато наследство.
Наблюдавайки тези скулптори имам чувството, че камъкът е оживявал. „Разтворени от цип“ пред нас се откриват необичайни съкровища. Виждаме подаващи се монети, зърна от кафе, черупки, ухилени зъби.
Itoh камъни са най-практичните и естествени шеги, които могат да поднесат на човека невероятни изненади.
Намирам всичко това за много завладяващо, защото възпроизвежда нещо неочаквано и неправдоподобно.  Нещо, което събужда детето в нас, което от нищо не се изненадва, а с радост възкликва; „Така си и знаех“.

Десет дни след силното земетресение в Мексико Сити през 1985г. спасителни отряди били свидетели на чудо. Две новородени бебета са извадени от развалините на родилен дом живи.
Бебетата са много издържливи. Когато страдат от силен шок, функциите в организма им се забавят. Приличат на животни, които спят зимен сън. Така могат да останат живи изключително дълго време без храна и вода.
Бебетата се оказали големи късметлии. Многоетажната болница, където са се родили, заедно с къщите наоколо са се срутили до основи. Там имало само останки. Под развалините им били затрупани хиляди лекари и медицински сестри.
Били тежки дни. Спасителните групи вече изваждали само трупове. И когато изкарали живите бебета, те се обнадеждили, че могат да намерят още живи хора и продължили да копаят.