След паническото бягство на Сюлейман паша от Одрин остатъци от неговата разбита армия са били привлечени от Сенклер. Той искал да отцепи Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещата българска държава.
Към метежниците се присъединили башибозуци и мюсюлмански бежанци.  Руското командване не могло да отдели достатъчно сили за потушаване на този бунт. С изпълнението на тази трудна и важна задача се заел Петко войвода.
Кой е Петко войвода?
Петко Киряков е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия. Дал е своя принос за окончателната победа над Високата порта.
Първата си чета Петко войвода е събрал още през 1861 г. През 1866 г. се е срещнал с Гарибалди. Участвал е в Критското въстание (1866-1869 г.), По-късно  е събрал дружина, която действала в Източните Родопи и Беломорска Тракия.
След избухването на Руско-турската войната набира нови доброволци и предприема редица смели акции.  Допринесъл е много за успеха на руското настъпление на юг.
Дружината на Петко войвода е изиграла особено важна роля в битката за Мароня. Най-голямата заслуга на войводата е била потушаването на метежа, организиран от английския наемник Сенклер през февруари – март 1878 г.
В знак на благодарност за оказаната помощ през 1879 г. руското правителство е наградило Петко Киряков с  чин капитан. Дали му и голямо имение в Киевска губерния, което той продал ,за да се завърне в родината си.
По-късно капитан Петко войвода се е включил в защитата на Съединението на България през 1885 г. Самият той е станал жертва на политическите борби в Княжество България.

Бродел демон нетърпелив да вземе душата на някого. Преди да вземе душата му, демонът карал човека да изпадне в отчаяние. Това било обичайна практика.
Демонът видял едно момиче, което стояло и се усмихвало. Той пристъпил към него и го попитал:
– Защо се усмихваш?
– Щастлива съм с моя любим! Чакам го, той скоро ще дойде, – казало момичето.
Демонът махнал с ръка и разделил момичето от любимия й. Но то продължило да се усмихва.
Демонът се изненадал:
– Защо се усмихваш? Нали ви разделих?
Момичето отговорило:
– Ти ни раздели, но не взе щастливите ни спомени, за които му благодаря!
Демонът отново махнал с ръка и й отнел паметта, но момичето продължавало да се усмихва.
Демонът бил като зашеметен:
– Отнех ти паметта! Ти не знаеш коя си, не си спомняш любимите хора! Защо на лицето ти има усмивка?
Момичето казало:
– Не помня коя съм аз, не си спомням близките си….. Но аз мога да ги намеря и отново да се влюбя! Не е ли прекрасно това, да придобиеш нови чувства?
Демонът се ядосал:
– А, ясно, разбирам в какво се състои работата! Чувствата!
И той отнел възможността на момичето да чувства. Направил сърцето й хладно и безразлично, но момичето продължило да се усмихва.
– А сега какво? – изкрещял демона.
– Аз не чувствам нищо. Усмихвам се, защото никой вече не може да ми причини болка! – казало момичето
Демонът я погледнал, махнал с ръка и си тръгнал…. При момичето дошъл любимия й и я прегърнал.
– Благодаря ти, скъпи, тук  стана студено….. усещаш ли ? – прошепнало то.
– Мисля, че твоята усмивка ще стопи всеки лед! – казал приятеля й.
Момичето се усмихнало. Двамата се хванали за ръце и тръгнали по алеята… Демонът се загледал след тях.
– Изглежда оптимистка….., но този свят е пълен отчаяни и огорчени…, – промърморил демона и тръгнал да търси друга жертва.

На 6 август 1945 г. японският инженер Цутому Ямагути се намирал сред тези, които били в Хирушима по време на атомните бомбардировки.
Нощта прекарал в бомбено скривалище, а на следващия ден се върнал в родния си град Нагазаки и бил подложен отново на въздействието на втората атомна бомба.
До началото на 2010 г. Ямагути е бил последния жив човек, официално признат за жертва на двете пуснати в Япония атомни бомби.

През 1940 г. във Вашингтон се срутил моста. Това се случило 4 месеца след неговото изграждане. Третия по големина висящ мост е изграждан цели три години.
Единствената жертва на трагедията се оказал един кокер-шпаньол, който отказал да излезе от колата.
Една от причините за срутването на моста бил силния вятър, който влязъл в резонанс с конструкцията на моста.
Отново е възстановен през 1950 г.

Паяците плетат нишки с различна якост от един и същ материал, модифицирайки основата на мрежата.
Американски учени от Университета Акрон са успели да разгадаят, как е устроена мрежата на паяк обитаващ в домовете на жителите на Северна Америка.
Известно е, че мрежата на паяците от вида A. tepidariorum се състои от два типа влакна. Първо тя се състои от яки структурни влакна, подържащи цялата мрежа и второ тя има по-меки такива за ловене, за които се лепва жертвата.
Авторите са проанализирали дисковите основи, позволяващи на мрежата да се прикрепя към различни обекти. Оказало се, че химическия състав на нишките, които улавят и тези, които държат структурата е еднакъв, но макроструктурата е различна.
Сруктурната мрежа се състои от здрави елементи напомнящи скоби. Те лесно се прикрепват към стените и други видове субстанции. Обратно, нишките, които улавят, са 8 пъти по-слаби, те леко се извиват и при допир, лесно обгръщат жертвата.