Любовта по природа е жертвоготовна, а хората се страхуват да жертват, защото това изисква от тях повече любов. Удоволствайки се в „малкото“ любов ние се лишаваме от възможността да бъдем щастливи. Колкото е по-малко любовта, толкова по-малко щастие изпитваме.
Например, човек обича сладолед. Това е напълно здравословно отношение към вкусните лакомства, за тази любов големи жертви не трябват, освен наличните в джоба пари. Щастието в този случай се топи по-бързо от поредната порция сладолед, особено след поредната пломба в устата ти.
Ето ви и друг пример. Човек обича музиката. За изпитване на щастие тук има много по-оптимистични перспективи. Има различни видове музика и човек може да ѝ се наслаждава много повече, отколкото на сладоледа. Но за такава любов се изискват определени усилия. За да изпитваш щастие от музиката е необходимо да се научиш да я разбираш. Тази вид любов изисква времето, силите и вниманието ти.
Любовта към една жена може да направи мъжът щастлив за цял живот. Но за такова щастие, той трябва да ѝ посвети целия си живот. Да дели с нея проблемите, трудностите и недостатъците. Това не е лесно, но това е цената на щастието.
Тайната на щастието се състои във вниманието, което отделяме един на друг. Щастието в живота се дължи на отделените минути, усмивката, комплимент казан на място, безбройните добри мисли и искрени чувства.