Денят беше напрегнат и умората силно притискаше слепоочията му. Главата му бучеше, а мислите за още нерешените проблеми в града, го измъчваха много по-лошо от всякаква болка.
Изведнъж усети мирис на дим, огледа се. Наблизо гореше къща. Притеснен се отправи натам. Група полицаи безпомощно размахваха ръце срещу пламъците. Горещината беше непоносима. Той дочу, че някой викаше:
– Вътре има жена…, как да я измъкнем….огъня се е разраснал.
Той не се поколеба и тръгна напред към горящата къща. Усети как една ръка го хвана и в суматохата едва дочу:
– Назад, господин Кмете, пожарната идва…
Той се отскубна и влезе сред пламъците. Двама души веднага тръгнаха след него. Това не е шега….ами ако пострада, та нали той е кмет на града,
Огънят още по-силно засъска. Лютивият дим стисна здраво гърдите му, така че едва си поемаше дъх. Очите му се насълзиха, но той продължи напред. Там имаше човек и той се нуждае от помощ.
Прекрачи горящата каса на вратата и в гъстия дим едва напипа паднало тяло. Бързо го грабна и хукна навън. Недогорели парчета го гонеха по петите. Те с грохот се стоварваха на сантиметри от гърба му.
Излезе навън, предаде тялото на изумения полицай насреща и припадна.
В болницата беше с още двама полицаи и един пожарникар, пострадали от огнената стихия. Лекарят, който го прегледа остана изумен, че дори не е получил драскотина.
Бързо го освободиха. Излезе навън, въздъхна дълбоко и закрачи бодро към дома.

Едвин Робъртсън от американския град Портланд карал колата си по пътя. Изведнъж една възрастна жена решила да пресече пътя. Робъртсън рязко натиснал спирачките, но….жената получила сериозни увреждания.
Робъртсън силно си ударил главата в предното стъкло в резултат, на което оглушал и ослепял.
Робъртсън решил да помогне на възрастната жена с пари, не зависимо, че в случая вината била нейна Той смятал, че така е правилно, защото той със своя автомобил й причинил травма.
Десет години той редовно й изпращал пари.
Един ден мълния ударила Робъртсън. Половин час бил в безсъзнание. Когато дошъл на себе си, бил силно удивен. Той виждал и чувал нормално…

Лекарите не могат да обяснят как млада жена на 23 години след два дена е започнала да изглежда на 50 години.
Сега жената е на 26 години и продължава да старее бързо. Всичко започнало през 2008 г.
Тя получила силна алергия от морски продукти. Не прибегнала до официалната медицина, защото със съпруга й били бедни и нямали достатъчно пари.
Страдаща от сърбеж, жената се обърнала към алтернативната медицина. За известно време получила облекчение, докато изведнъж забелязала белези на бързо застаряване. Осен това не се изменило само лицето, а и тялото. Кожата й се сбръчкала и увиснала. Същите останали само косите, зъбите, зрението и бързината на ума й.
Такова бързо стареене се наблюдава много рядко. Има отбелязани не повече от две хиляди подобни случая по цялата планета. Лекарите твърдят, че това е липодистрофия. При това заболяване слой подкожна мазнина бързо се разпада и кожата увисва. Заболяването бързо прогресира при използване на стероиди, които се използват обикновено в алтернативната медицина.
Други лекари смятат, че жената страда от заболяване, при което мастоцити, хистамин-продуциращите клетки, участващи в имунни реакции, се натрупват в кожата, а понякога и в други органи.
Заболяването е нелечимо, но могат да се борят със симптомите му. Съпругът на тази жена твърди, че все още я обича, независимо, че се е преобразила до неузнаваемост.

Западните медии наричат ​​тази жена „пясъчен часовник“. 30-годишната Йона Спангенберг има най-малката талия в света, само 50 сантиметра. Момичето е високо 168 см, тежи 30 кг, а ханша й е 81 см.
Йона никога не е искала да бъде толкова слаба. В нейната родина Румъния са модерни малко по-пълничките. Страшно е да си представим времето, когато тя е била 13-годишна възраст и размера на талията й е бил само 38 сантиметра.
Йона все още яде три пъти на ден, дори си похапва в големи количества шоколад и чипс, но не наддава на тегло. Самата тя смята, че всичко се дължи на малкия й стомах. Ако се опита да яде повече, става й лошо и повръща.
Бедното момиче е било много комплексирано от нездравословния си външен вид, докато не срещнало през 2006 г. своя съпруг. Той поканил Йона да стане модел. Сега тя е известна и щастлива, но иска малко да се подобри външния й вид.

Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.