Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.

Една жена отишла на гости при приятелката си. Тя я заварила качена на едно столче да приковава рафта с пирони в кухнята.
– Какво правиш? – попитала гостенката. – Защо се мъчиш сама, а не накараш мъжа си?
– Омръзна ми да го моля вече цяла седмица. Той винаги има един и същи отговор: „После“.
Когато рафта бил прикован, жените седнали да пият чай.
След известно време мъжът се прибрал. Видял, че рафта е закован, обърнал се и излязъл.
Късно вечерта той се върнал пиян в къщи.

Една жена дошла при свещеника в църквата.
– Отче благослови за развод, – помолила го тя.
– Какво се е случило, – попитал загрижено свещеникът.
– Мъжът ми е такъв…., – объркано започнала жената, – на кратко, той е лош!
– А защо си тръгнала след него? – засмял се свещеникът.
– Глупава бях, – заоправдавала се жената.
Свещеникът сложил ръка на рамото й и казал:
– Ето виждаш ли, той тебе глупавата те е обикнал и взел за жена, а ти….. развод.

Един свещеник говорел често, че трябва да се молим за враговете си. Един ден в църквата той казал:
– Ние прощаваме на нашите врагове, защото Исус го иска. Нека още веднъж да кажем силно: „Ние прощаваме на нашите врагове“!
На предната пейка седяла една възрастна жена. Тя казала:
– Аз нямам врагове.
Свещеникът бил изненадан:
– Вие нямате врагове?
– Не, нямам.
Свещеникът напълно се объркал:
– А на колко години сте?
– Деветдесет и осем.
Свещеникът въодушевено предложил:
– Моля ви, ела те отпред и разкажете как сте доживели до 98 години без да имате врагове!
– Много просто, – казала жената, – аз ги надживях……

Всички знаеха, че за него жена му е абсолютен авторитет. Смееха се зад гърба му, но той чувстваше сигурност в нея, а за него това беше много необходимо.
– Не спорете с Лили, – казваше той, – тя винаги е права.
– Дори ако казва, че шкафа лежи на тавана? – недоумяваше един от приятелите му.
– Разбира се, – категорично казваше съпругът.
– Но нали шкафа лежи на пода? – продължаваше да се учудва приятелят му.
– Това е от ваша гледна точка, – обясни спокойно мъжът. – А какво би казал съседа ви, който живее от долу?