Павел Герхард бил проповедник в Бранденбург, но курфюрстът на Брандербург не харесвал проповедите му и изпратил да му кажат:
– Герхард, ако не можеш да промениш проповедите си, ще трябва да напуснеш страната.
Павел отговорил:
– Ще ми бъде тежко да оставя своя дом, близките си, своя народ, страната, в която живея и да остана без средства, за да се издържам, но не мога да проповядвам друго освен това, което е написано в Божието Слово. И докато съм жив това ще проповядвам.
И така той се отправил в изгнание с жена си и малките си деца.
В края на първия ден дошли в гората и се спрели да пренощуват в странноприемницата наблизо. Децата плачели и се притискали до майка си, а тя, бодро държейки се през целия ден, се разплакала. Павел отишъл в гората да се помоли. Там  той си припомнил думите: „Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.
„Вярно, – помислил си той, – сега е времето, когато трябва да уповая на Господа и Той ще ми покаже изходен път, като ме подкрепи.“
Върнал се при жена си и й разказал как изплували в паметта му думите от Свещеното Писание. Тя изтрила сълзите си и се зарадвала заедно с Павел. Едва легнали да спят и чули мощно чукане на вратата.
Когато собственикът отворил вратата, един конник му казал:
– Аз съм пратеник от херцога на Мерзенбург и търся Павел Герхард. Знаете ли дали е идвал тук?
– Павел Герхард? – замислил се стопанина. – Да, той нощува при мен.
– Тогава ме заведете при него веднага, – казал пратеникът.
Ездачът предал на Герхард голям запечата плик, в който било написано:
„Павел Герхард, ела в моята страна и ще имаш църква, хора, дом, препитание и свободата да проповядваш Евангелието.“
Блажен онзи, който уповава на Господа винаги, силата на Който няма граници, а славата Му няма край.
Уповайте на Господа!

Мъж внимателно разглежда изложените украшения в бижутериен магазин. Между продавачът и клиента се завързва доста интересен диалог.
– Тази седмица в нашия магазин има отстъпка 20% за всички бижута, – казва продавачът. – Сигурен съм, че приятелката ви ще бъде във възторг, ако и купите нещо!
– Аз нямам приятелка, – промърмори недоволно мъжът.
– Нямате приятелка?! – озадачен казва продавача, след като е забелязал колко красив и представителен е мъжът пред него.
– Не …… Жена ми не позволява.
Какъв порядъчен джентълмен! Какво ще кажете?!

Някои хора мразят да губят толкова много, че дори и след развод, по всеки възможен начин правят  „мръсни трикове “ на бившите си съпруги.
Например, Алан Марковиц от Детройт си купил къща в непосредствена близост до имението на бившата си нежна половинка. На балкона предприемчивият американец поставил скулптора, показваща среден пръст.
Този неприличен шедьовър бившата му жена всеки ден вижда от своя прозорец.
Триметровата скулптура струвала на „отмъстителя“ седем хиляди долара. Тя успешно „се пречкала“ пред очите на изоставилата го жена. През нощта скулптора се осветява.
Алан Марковиц и Туохи били женени две години.  По време на развода се установило, че бившата му жена си е имала друг любовен роман. Марковиц искал да отмъсти хуманно и така си направил пиар.
Хората наоколо останали доволни, че си имат такъв съсед.
Лесно е да се смееш на чуждото нещастие, но можеш ли да спомогнеш за поправянето на разбити взаимоотношения? Ами ако един ден ти се окажеш в същото положение?

Какво да направиш, за да не се заяжда с теб жена ти? Много предпочитат в такъв случай да се разведат.
Но румънски бизнесмен решил въпроса по друг начин.
Той плаща по 500 долара на жена си, за да не му „хленчи“ и да не се заяжда с него. Бизнесменът разказва:
– Бизнесът ми се развива добре, но ми отнема всичките сили. Когато се прибера в къщи вечер, аз съм толкова изморен, че веднага се просвам на леглото. За това сключих сделка с жена си. Аз ще й плащам по 500 долара на месец, ако тя няма ми досажда, като се прибера.
Все пак такова условие трудно се спазва.
Съпругата на бизнесмена е програмист и по цял ден стои пред компютъра и няма с кого да разговаря.
Така че понякога не може да спази обещанието си и се обръща към съпруга си…..
И на това ако му викат семейство! Те не са семейство, а просто съквартиранти, които се съобразяват с изискванията на другия.

Професор по право по време на лекции предложил на студентите да разгледат жалбата на една стара жена срещу съседа й.
В жалбата се казвало, че близо до оградата, разделящи двата двора, у съседа растяла ябълка. Някои от клоните на дървото били надвесени над двора на старата жена. Тя се оплаква, че когато ябълките узрявали, падали върху лалетата й, който били близо до оградата.
Между студентите започнала дискусия. Едни смятали, че ябълките принадлежат на съседа и той е виновен за смачканите лалета на жената. В случая съседът трябвало да обезщети вредите и да направи така, че ябълки да не падат от нейната страна. Други твърдели, че тези клони са надвесени над нейния участък, така че тя може да ги обере и те да не падат върху лалетата й. В този случай съседът не е задължен на жената и тя трябва сама да реши проблема си.
Спорът се проточил дълго, но така и не достигнали до някакво решение. Накрая се обърнали с въпрос към преподавателя:
– Как трябва правилно да се постъпи?
Професорът погледнал внимателно аудиторията и казал:
– Вашата обща грешка е, че приемате жалбата на възрастната жена като нещо неизменно. А вашата работа е да подлагате всичко на съмнение. Нима вие не знаете, че ябълките узряват през есента, а лалетата през пролетта?