Самотните жени в Западна Европа не бързат да се отчайват. Те продължават да вярват, че скоро ще осъществят своята единствена и измислена до подробности в детайлите брачна церемония.
Изследването от компанията „Interflora“, проведено сред 600 самотни жени показва, че две трети от анкетираните постоянно мислят за сватбата, а първите такива мисли са се зародили още на 13-годишна възраст. На 18-годишна възраст, повечето млади жени решават, кои биха искали да видят в ролята на шаферки.
Въпреки отсъствието на партньор, 49 % от жените са избрали вида на сватбена си рокля, 32% място на медения месец, 23% сватбена украса с цветя, 20% формата на косата си и място за празнуване, 12% – 6% църквата  и точната дата на церемонията. Липсва само младоженецът…..

Дребничката и много мила Дени с искрящи светли очи и ведра усмивка почина тази сутрин. Същата, която печеше кекс на мъжа си всеки ден нищо, че понякога забравяше да включи фурната. Беше толкова старателна за външния вид на мъжа си, че вместо шалче увиваше около врата му, домакинската си престилка, винаги безупречно чиста. Беше много мила и приятна жена.

Пепи, нейният мъж, седеше на столче до леглото й и стискаше ръката й между дланите си. Тя беше облечена в чиста нощница, а на лицето й бе изписана обичайната добра и ведра усмивка..

Лекарката влезе в стаята, взе един стол и седна до мъжа. Той вдигна очи към нея и дрезгаво каза:

– Отиде си, докторке, – сълзите му се стичаха по лицето, – отиде си без мен.

– Знам. Съчувствам ти и те разбирам.

– Обеща да не го прави. Трябваше да ме изчака. Сега какво ще правя без нея? – хълцаше старецът. – Женени сме от 64 години …. Не мога да се справя без нея. Кой ще ми говори, кой ще ме слуша сега? Обичаше да казва: „Пепи, много говориш, това дразни другите и никой не те слуша“.  И тя много говореше. И двамата бяхме едни бърборковци. В последно време нямахме нужда дори да казваме нещо, защото всеки знаеше какво ще каже другият, но това не ни спираше. Казвах й : „Не започвай пак тази стара история“. А тя ми отговаряше: „Ако е било интересно първият път ще бъде интересно и сега“. Какво ще правя без нея сега? Какво …?

– Бяхте ли с нея до края?

– Да. Всички бяха много мили към мен. Оставиха ме да бъда с нея през цялото време. Тук съм от снощи.

– Радвам се, че сте били заедно до последно.

– Да. Бяхме. Беше толкова спокойна. И така си отиде. Последното, което ми каза беше: „Пепи, прости ми“. Сигурно, защото не ме дочака. А като издъхна се усмихна.

Старецът погледна жената с бялата престилка до себе си и каза:

– Вярвате ли в отвъдния живот, докторке? Много хора вече не вярват …..

– Вярвам, – каза лекарката.

В този момент тя наистина беше убедена, че Дени е на небето, ведра и усмихната, очакваща Пепи да пристигне при нея .

– Мислите ли, че ще я видя отново?

– Убедена съм.

– Много се радвам, че мислите така. Защото понякога ….., – усмихна се старецът през сълзи, – не винаги съм сигурен. Много ви благодаря, че дойдохте, докторке….

Веднъж една италианска актриса летяла на самолет. Седящата до нея дама и направила комплимент:
– Толкова сте красива. Бихте могла да станете кинозвезда.
– Но аз съм Джина Лолобриджида, – отговорила актрисата раздразнена.
– Това не бива да ви смущава, – успокоила я жената, – фамилията лесно може да се смени.

Той беше направил 62 хиляди аборта. Това е почти колкото населението на един град. Виждал е бебето. Как бие сърцето му, как се движи и отваря уста. Децата в по-късните етапи на бременност смучели палците си. Те изпитвали емоции, бурно реагирали на звуковите вълни и вибрациите.
Представете си, достатъчни са само 4-5 минути, за да се убие такъв малък човек.
Изведнъж този човек престана да прави аборти.
Това се случило веднъж, когато сърцето му се изпълнило с мъка при поредния аборт.
Извършвал операция, за да прекъсне бременност на четири и половина месеца. По време на операцията осъзнал, че е убиец. Поредният аборт, който бил обичайна рутинна операция, се превърнал за него в кошмар.
Първоначално сложил компрес напоен с йод върху ръката на бебето. Йодът раздразнил нервните окончания и малката ръка започнала да трепти като се гърчела. Следващия ход бил да извади крачето на детето, но се случило пак същото. Нищо подобно не бил усещал до тогава.
Той се опитал с инструменти да хване сърцето на детето и почувствал как трепти. То продължавало да бие в ръката му, бавно и все по-бавно, докато затихнало.
Той съзнавал, че е извършил убийство, умъртвил е човек.
На жената изтичала кръвта и нейния живот също бил застрашен. Тогава той започнал да се моли:
– Господи, помогни ми да я спася, а накажи мен.
От тогава той повече не правел такива операции.
Вътрематочният аборт е много по-страшно нещо от обикновеното убийство, защото малкия човек е напълно беззащитен.

Някога Настрадин Ходжа бил съдия. Веднъж при него дошла една жена, която водела сина си.
Тя казала:
– Това момче яде твърде много захар и аз не мога да го отуча от тази привичка. Моля те, забрани му официално, да не яде много захар, защото то не ме слуша.
Настрадин й казал да дойде след една седмица, а когато тя дошла, отложил решението си с още една седмица,
След което казал на момчето:
– Забранявам ти да ядеш много бучки захар на ден.
Жената го попитала:
– Защо ти трябваше толкова много време, за да му кажеш това?
Настрадин отговорил:
– Преди да заповядам на някого да намали консумацията на захар, трябваше да проверя дали самият аз мога да го направя.