Рано тази сутрин Тошката потегли от дома си, за да закара жена си в родилното отделение на болницата.
Горкият той си мислеше, че знае къде е болницата, но когато измина много по-дълъг път, отколкото се очакваше, започна да се съмнява в убедеността си.
Беше подминал болницата и спря пред добре уредено фоайе на един блок. Когато придружи жена си до там, разбра грешката си, но беше вече късно да се връща назад.
Жена му роди дъщеря във фоайето на блока. По-късно линейка откара майката и детето в намиращата се наблизо болница.
И двете били в добро състояние, това съобщиха  след час на объркания баща.

Веднъж трима братя видели Щастието седящо в една яма. Един от братята отишъл към ямата и помолил Щастието да му даде пари. То го дарило с много пари и той си тръгнал щастлив.
Другият брат поискал красива жена. Щом я получил веднага тръгнал с нея, извън себе си от щастие.
Третия брат се наклонил над ямата.
– Какво искаш? – попитало Щатието.
– А на теб какво ти е нужно? – попитал братът.
– Извади ме от тук, – помолило Щастието.
Братът протегнал ръка, изкарал Щастието от ямата, обърнал се и потеглил нанякъде….
А Щастието тръгнало след него ….

Всеки от нас губи съзнание на регулярна ежедневна основа. Това състояние се нарича сън. На учените до днес не им се бе отдало възможност да разберат, коя част на мозъка контролира състоянието ни на сън и бодърстване. Сега те са успели да разрешат пъзела. Разгадаването на загадката е станало съвсем случайно, когато наблюдавали пациентка с епилепсия.
Експериментите с електронна стимулация на мозъка позволили на учените да активирате и деактивирате този вид ключ.
По време на изучаването на мозъка на пациентката един от електродите бил поставен в клауструма – тънък слой неврони, разположени между основните структури на мозъка. Този участък до сега не е изследвал с електроди поставяни по-надълбоко.
Когато в тази зона е бил насочен високо честотен електрически сигнал, пациентката е загубила съзнание. За разлика от епилиптичния припадък, когато човек спира всякаква активност, жената започнала да забавя говора си. Говорела все по-тихо и се движила бавно, до стигане на пълна неподвижност, когато тя не отговаряла на въпросите и не реагирала на визуална стимулация.
Когато електрода бил махнат от зоната, пациентката, която била в пълно безсъзнание се върнала към нормалното си състояние, без никакви спомени от това време.
Това откритие има голям потенциал за употреба при пациенти с епилепсия или гранични състояния на съзнанието, но сега то е в много ранен етап, към днешна дата този „ключ“ е тестван само върху един човек. Въпреки това, активирането на зоната за откриване на съзнанието е изключително важно за по-дълбоко разбиране на нашия мозък, казал е изследователят на проекта Кристоф Кох.
„В определени граници, ако знаем, как възниква съзнанието и какви части на мозъка участват в този процес, ние можем да разберем, кога е налице и кога не. Имат ли роботите съзнание? А човешкия ембрион?Имат ли съзнание котките, кучетата или червеите? Това откритие е изключително интригуващо, но това е само една тухла в огромната сграда на съзнанието, което се стремим да построим“.

Тя беше на 76 години, а той на 78.
Срещнаха се на гробищата. Тя редовно посещаваше гроба на мъжа си, а на съседния гроб идваше той, нейният бъдещ мъж. Той донасяше цветя, почистваше гроба на жена си и възрастната жена забеляза това. Веднъж, когато него го нямаше, тя погледна датата на смъртта на жена му – преди 12 години.
Първоначално възрастната жена само се поздравяваше с него, след това почнаха да разговарят, а по-късно започнаха да се връщат заедно от гробищата. Той я изпращаше до дома ѝ.
И така между тях възникна“гробищно“ приятелство. Накрая решиха да се оженят.
На празничната маса имаше малко хора. Новият стопанин на дома взе чаша с „Pepsi-Cola“, той изобщо не пие алкохол.
А една от младите съседки разправяше, че мъж, който не пие алкохол, може да се намери само в гробищата.
Мъжът вдигна чашата, всички притихнаха. Той погледна своята нова жена и тихо каза:
– Пепи, нима не ме позна?
Усните на булката затрепераха и тя кимна с глава:
– Познахте Дони, отдавна се сетих, че си ти.
Представяте ли, някога те били женени. Тогава той бил на двадесет, а тя на 18 години. Живели само два месеца и се разделили. Той бил вятърничев, а тя прекалено свободна.
И сега отно се събират. Боже, ти ли направи това?

Децата имат странен начин на поведение, при който не спестяват истината.
Представете си парк, пейка, а на нея седи момченце. Изглежда много малко, но чете, нещо за …. „комтютри“.
Приближава една жена. Тя изпадна в умиление и започна някак угоднически:
– О, какво момченце, а какво правим тук? На колко си години?
– На четири.
– А какво четеш?
Детето мълчаливо показа списанието.
– Навярно вече на училище ходиш?
Малкото момче с леден тон каза:
– Жено, казах ви на чист български език, аз съм на четири години!