Дали рибата-жаба е мила като котенце? Някои ще кажат „да“, но само уродливо мила.

Какво кара хората да възприемат странните и плашещи създания за симпатични? Защо ние гледаме с умиление скачащ паяк или мадагаскарска ръконожка?

Котенца, кученца и зайчета, които имат големи очи, големи глави и меки тела, свойствени за децата, предизвикват при възрастни инстинкт за защита и запазване.

Австрийската етолог Конрад Лоренц описва това поведение като „бебе-схема“.

Животно може да изглежда неприятно в началото, но след това наблюдателят все пак го намира за интересно, за това иска да отиде и да го види.

Феноменът мило уродство напомня на естетиката на филмите на ужасите и други жанрове на поп културата, където колкото е „по-лошо, толкова по-добре“.

Хората, когато видят ексцентрично създание, могат да изпитат чувство, което активира не грижовни инстинкти, а по-скоро емоции на радост и лекомислие. „Накратко казано, това е нелепо“.

Математиците са създали метод за анализ на литературните стилове и схема на взаимното влияние на писатели въз основа на използването на функционалните думи. Установено е, че разнообразие от стилове, с течение на времето се увеличава с увеличаване на скоростта.
537 текста от английски автори, живели от 1550 г., които имат минимум пет произведения, изследователите са почерпили от библиотеката „Гутенберг“.
За качеството на литературния стил математиците са използвали характерните особености на използваните от автора служебни думи, като to, than, it, if, but, do, be т. н. Те са думи, които служат за свързване на граматични изречения, предлози, спомагателни глаголи. Използването само на функционалните думи в анализа е позволило да се сравнят произведения от различни жанрове, които са много различни по между си лексикално.
Анализирани били 307 думи. Авторите не отчитат контекста, освен това не са отделени различните думи, които се пишат еднакво.
За всеки писател учените са отделили най-статистически значимите сходства в стила на дадения автор с другите и направили графика на взаимните влияния.
Както се очаквало, на авторите голямо влияние са оказали текстовете на непосредствените предшественици.
Неочаквано било, че разнообразието на отделните стилове е нараснал бързо с увеличава на времето.
Изследователите обясняват това, че броят на ранните текстове са сравнително малки, и повечето от тях се четат от всички членове на „литературния отдел“,  по този начин писателите се поставят в едно „стилистично поле“. При увеличаване на произведенията, писателите четат само някои от тях, които са малка част от общото количество. А това е спомогнало за увеличаване на стилистичната фрагментация на литературата.

Скулпторите на Мотохико Одани поразяват със своята псевдодинамичност, за да ги разбереш, трябва да ги разглеждаш отблизо.
Мотохико е роден в Киото.  Завършил е Токийския институт и веднага след  дипломирането си е намерил призванието си, да създава необичайни „живи“ скулптори.
Вдъхновение японецът е почерпил от работите на големия майстор на „живи“ футуристични скулптури от края на XIX век, италианеца Умберто Бочиони.
Скулпторите на Одани са направени от различни материали, основно от парафин, стомана и армирани специални пластмасови влакна, които предават необичаен вид на отделни части от скулптурата, приличащи на развяващи се от вятъра нишки.
Скулптора смята, че днес е малко да бъдеш оригинален, трябва да имаш индивидуален стил и собствен почерк, тъй като зрителите са преситени от всевъзможни видове и жанрове в съвременното изкуство, непрекъснато плодящи се и то с невероятна скорост. Трудно ще заинтересуваш хората с нещо обикновено или приличащо на създадено от някой друг.
„Обикновеността“ на скулпторите на Мотохико Одани  не издават особен аромат, но по характерните си черти ярко се отличават от творбите на другите творци. Явно японецът твърдо следва своя творчески път, което съответства на това, което говори.