В началото на осемдесетте години академик Михаил Бронщейн, живеещ в Естония, решил да посети Унгария. Приятелите му го помолили да донесе херинга.
И о, чудо! Точно около влака продавали такъв вид риба. Академикът бързал за влака и за първи път в живота си решил да вземе без ред, като ветеран от Великата отечествена война.
Хората, предимно естонци, неохотно му отстъпили. Но един възрастен естонец заявил:
– Аз също съм ветеран.
– Тогава и вие вземете без ред, – любезно предложил академикът.
– Аз нямам такова право. Воювах от другата страна.
– Защо толкова лошо сте се били? Сега вече не очаквате нищо.