Известно е, че при охлаждане на въздуха, намиращите се водни пари в него се превръщат в течност.

Френският изобретател Марк Парент използвал този факт и конструирал уникална вятърна турбина. Новата турбина освен да добива енергия има допълнителна функция, да събира прясна вода от атмосферата. Настоящият модел е резултат от многогодишна работа и множество изследвания в тази област.

Скоро бе пусната такава турбина в пустинята на емирството Абу Даби, където тя доставя около 500-800 литра прясна вода на ден, извлечен от сухия пустинен въздух. Едновременно с това получава електрическа енергия от вятъра.

Изобретателят също е казал, че вятърните турбини могат успешно да се прилагат не само в пустинята. Пълна автономност ги прави полезни в отдалечени от центровете на цивилизацията райони , където създаването на пълноценна инфраструктура с енергоснабдяване и водоснабдяване икономически е неизгодно. Турбините от този тип могат да бъдат успешно инсталирани в бедствените райони, острови и така нататък.

В вятърната турбина се използва водно кондензаторна система от пето поколение – WMS1000, която се намира в гондолата на вятърни турбини, дължина й е шест метра, а ширината два метра. Самата гондола се намира на двадесет и четири метра над земята и носи ротора с диаметър тринадесет метра. Вятърната турбина е с капацитет от 30 кВт и минимална скорост на вятъра, необходима за да го стартира, е двайсет и четири километра в час.

Според изобретателят, в атмосферата на Земята са концентрирани огромно количество вода, не само във влажните райони, но и в пустинята Сахара, тъй като относителната влажност там е двадесет и пет процента.

Част от произведената енергия се използва за захранване на интегрираното устройство за охлаждане на въздуха, в която става и кондензацията. Събраната вода се филтрира и се изпраща в специален резервоар, изработен от неръждаема стомана, за съхранение. Разчетът за живот на една такава турбина, при планирана профилактика е тридесет години.

За подобряване на ефективността на инсталацията са добавени фотоелектрически елементи.

Учени от MIT обявиха Wheel Copenhagen – революционен проект на велосипедно колело.

Copenhagen Wheel натрупва енергия всеки път, когато велосипедиста натиска спирачката, а после отдава тази енергия, когато е необходимо да се приложат допълнителни усилия за движение, при изкачване на хълмове или рязко увеличаване на скоростта.

Устройството с помощта на iPhone показва на потребителя нивото на замърсяване на атмосферата, местата на задръстванията, пътните условия в реално време и т.н.

Японската компания Hitachi Zosen съвместно със специалисти от университета в Киото е разработила нова система от заграждения срещу цунами, която автоматично реагира на удъра на вълната и задържа разпространението на водния поток.

Загражденията се правят в приземните части на здания, които са особено уязвими от наводнение.

Обикновенно металалните стени лежат на повърхността на земята. Когато вълните започват да прииждат, те заемат вертикално положение под техния натиск.

Височината на ограждението е само един метър, но това е достатъчно, за да се преустанови настъпването на цунами и дава възможност на хората да се евакуират.

Предимството на системата е, че тя е механична и не се нуждае от външен източник на енергия. В много градове на Япония вече действат аналогични ограждения.

При мощното земетресение през март 2011 г., след което се появило цунами, са били разрушени тогавашните защитни стени и било изключено захранването към тях.

Изследванията показват, че тези, които са успели да се евакуират за 21 минута от района са се спасили. Имено новите метални ограждения спомагат за увеличаване срока на евакуация.

Не е тайна, че пластмасата се смята за синтетичен замърсител, защото се произвежда в големи количества, а в природата се разлага невероятно дълго.

Група от студенти от университета в Йейл в САЩ са направили откритие, което може да повлияе на утвърденото до сега.

По време на експедиция в тропическите гори на Еквадор специалисти по молекулярна биофизика и биохимия идентифицирали неизвестен досега вид гъбички, които като източник на енергия използвали полиуретани.

Те са единствените до сега, които могат да рециклира пластмасата в среда с ограничено количество кислород.

Полиуретанът е много често срещан полимер и той се използва за направата на много продукти, като се започне от твърдата пластмаса и се стигне до синтетичните влакна в облеклото. Основната причина за дългото разлагане на пластмасата е нейната висока химична устойчивост.

Откритите гъбички са наречени Pestalotiopsis microspora.

Студентите са успели да извлекат ензима, чрез който микроорганизмите разлагат пластмасата и са го изследвали. Получените резултати са се оказали многообещаващи.

Голяма част от съвременните микрочипове, при достатъчно малък пробив, излизат от строя. За това експерти от Калифорнийския технологичен институт решили да дадат на микросхемите някакво подобие на имунитет, така че те да могат да се възтановяват при поредния пробив.
Учените са се опитвали да решат задачата с помощта на микроскопични сензори, които да следят за температурата на микросхемата, силата на тока, напрежението и мощността. Получената информация отива в микропроцесор, който анализира състоянието на чипа и при необходимост го регулира.
На миниатюрен усилвател, която се превръща в експериментален чип са инсталирани над 100 хиляди микроскопични транзистори, някои от които са резервни. В случай, че някой от транзисторите откаже да работи,  централния процесор  преразпределя задачите на резервните транзистори.
При настоящото проучване учените са изследвали 20 микросхеми. Освен това регенериращата система консумира много по-малко енергия и ефективност й е много по-висока.
Самовъзтановяващите се чипове в бъдеще, могат да се използват за почти всяка електроника – от мобилни телефони до сензори и радари. В идеалния случай, тези чипове ще бъдат защитени от токови удари и прегряване, както и физически щети.