Изследователи са създали първия лазер от биологични материали, човешка клетка и флуоресцентен протеин, получен от медузи.
За да се създаде лазер, представляващ тесен поток от кохерентно, монохроматично и поляризирано излъчване е необходим материал умножаващ светлината, идващ от външен източник и система от огледала, определящи посоката на светлините лъчи, не позволяващи тяхното разсейване.
Изследователите са работили с ембрионални клетки от бъбрек, в които бил внесен ген на зелен флуоресцентен протеин-GFP, в резултат на което клетките започнали да синтезират протеини в големи количества.
Зеленият флуоресцентен протеин излъчва зелена светлина, когато е облъчен със синя светлина. Той се използва широко в биологичните изследвания, тъй като с него могат да се маркират  различни клетъчни структури и  по-лесно да се следят промените, които настъпват в тях, дори и в реално време.
През 2008 г. трима учени, които направиха много за изучаване на GFP и въвеждането му в лабораторна практика, са удостоени с Нобелова награда.
След въвеждането на гена GFP в ДНК клетките, те се поставят между две огледала, на разстояние 20 микрона, което пречи на разсейването на излъчването. Когато клетките са облъчени със синя светлина, те генерират поток от лазерно излъчване със зелен цвят. Това излъчване може да се наблюдава с невъоръжено око. Клетките са останали живи до края на целия експеримент.
Разбира се, интензивността на лазера не може да се сравни по сила с тези на истинските лазери, но тази технология може да намери приложение в биологичните и медицински изследвания.

Направих си експеримент да сплаша група приятели. Някои от тях се защитаваха, а други се изчервиха, а след това побледняха.

От страх хората все пак се изчервяват, разбира се те изпитват и много други чувства.

Това става поради активиране на  симпатиковата и парасимпатиковата нервна система.

При силен страх, „се изсипва“ адреналин в кръвта, от което кожата на човека побелява.

Австрийски студенти са построили оригинално транспортно средство, състоящо се от две колела, между които е поставена открита пилотска кабина. Двуколесното устройство се казва EDWARD, което е съкращение на Electric Diwheel With Active Rotation – Електрически децикъл с активно въртене. За появата му са били необходими две години.

Подобни видове по-рано са се задвижвали с мускулна сила или двигател с вътрешно горене, но този вариант използва само електромотор и оловен акумулатор, осигуряващи един час активно движение. Максималната му скорост е 40 км/ч.

Като при всички подобни устройства е имало проблем с застопоряването на люлката, в която стои водача. За това е създадена специална система за стабилизиране. Тя не дава пълна устойчивост на кабината, ъгъла на отклонение от вертикалната ос може да достигне до 12 градуса. Но поне седящият вътре не изпитва морска болест.

Ако някой иска може да отключи стабилизиращото устройство и да се завърти заедно с люлката или да се обърне с главата на долу и да се застопори в това положение.

Разработчиците не дават подробни технически характеристики на  електроцикъла и премълчават възможностите за практическото му приложение. Не се говори и за масовото му производство.

Така че този модел ще остане симпатичен експеримент, ненапускащ пределите на работилницата.

Оказва се, че миризмата на някои хранителни продукти потискат глада. Така те могат да се използват за отслабване.

Зависимостта на мириса на продукта и потискането на апетита е била изяснена от американски учени по време на експеримент..

Било установено, че един от продуктите, които действат на организма така е ябълката.

Нима само аромата на ябълката може да ни накара да се откажем от храната? Ами ако уханието, което се надига от чинията е по-силно от това на ябълката?

В края на крайщата надделява тази миризма, на която се подаде волята ни.

Възможно е, ключът към лечението на СПИН  дълго време да се е намирал под носа на учените.Това е заключението на група молекулярни биолози от университета Джордж Мейсън. Учените забелязали необикновено съвпадение.
През периода 1950 – 1970 г. повечето страни са се отказали от ваксината срещу едра шарка, защото лекарите са решили, че тази болест е вече победена. По това време заболеваемостта от СПИН се е увеличила. Изследователите твърдят, че това не е случайно.
Те направили следния експеримент. Взели образци от лимфоцитите на ваксинирани против едра шарка. Към тях добавили вирус предизвикващ СПИН. Оказало се, че вирусът в тези клетки се развивал 5 пъти по-бавно, отколкото  в неваксинираните против едра шарка.
Единственият проблем в случая е, че учените не знаят защо става така.