Населението от североизточна Индия числеността, на което възлиза на 800-1200 човека, говори на непознат до сега език.
Езикът е известен като Коро. Той съществено се различава от другите езици на семейството към, които принадлежи. Езикът Коро е застрашен от изчезване.
Учени от експедицията, която трябвало да проучи два други малко известни езика при прослушване на записите се натъкнали на трети, който бил абсолютно нов за тях.
Езикът принадлежал към тибетско бурманското семейство, което включва в себе си 150 езика. На тези езици се говори предимно в Индия.
Броят на досега известните езици е 6909, половината от тях за застрашени от изчезване.
Езикът Коро не е бил зарегистриран до сега от лингвистите, но въпреки всичко той се използва от около 1000 човека.
Изследователаска група ще се върне в Индия през следващите месеци, за да продължи да изследва новооткрития език. Целта им ще бъде да узнаят повече за корените на този език и как е могъл да остане скрит за лингвистите до сега.

Това езеро се намира на запад в Монголия в подножието на Хангай. То не е голямо, само няколко стотина метра в диаметър, а водата е черна и много студена, почти ледена.
Около 20 души са изчезнали безследно в околностите на Солтур за последните 30 години. Стотици овце там са се изгубили. Някои смятат, че са се удавили, но досега никой не е видял останките им.
Овчарите избягват да водят стадата си там. Точната дълбочина на езерото не се знае, но местните не се съмняват, че Солтур няма дъно. При пълнолуние над езерото се появява червена светлина. Монголците смятат, че това са душите на изчезналите, които викат за помощ.
Преди няколко години до езерото е дошла международна експедиция с ръководител известният изследовател на паранормални явления Крис Рендорф. Тя се сблъскала с мрачния пейзаж край Солтур, пожълтяла трева, мъртви дървета, чийто клони сочели на изток.
Крис и неговият племенник Том се отправили към средата на езерото. Изведнъж почувствали слабост, виене на свят и гадене.
Изследователят с водолазен костюм се спуснал на дъното. То представлявало блато, в което затъвали краката му, а водата била толкова черна, че и с фенер нищо не се виждало. Изведнъж Крис започнал да губи съзнание. В това положение доста се изплашил, за това дал сигнал веднага да го изтеглят на повърхността.
Докато експедицията била на брега всяка нощ внезапно се появявал силен вятър и се чували странни звуци, все едно виели вълци.
Рандорф снимал езерото на видео с камера, но всички снимки били повредени.
Езерото Солтур не издало своите тайни.

Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на  дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де –  Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция  Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов  учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки  и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на  Сен – Андре – де –  Кюзбак.