Голямата река Амазонка носи толкова огромно количество прясна вода в Атлантически океан, че на няколко километра навътре в океана водата е съвсем прясна и годна за пиене.
Един кораб пътувал от Европа за Южна Америка. Поради силни бури, той бил задържан по пътя, компасът се счупил и корабът загубил посоката, за това бавно започнал да се придвижва напред ориентирайки се по слънцето и звездите.
На кораба били изчерпани всички запаси от прясна вода. Два дена екипажът и пътниците били без вода. На третия ден видели друг кораб. Приближили се на такова разстояние, че да могат да си подават сигнали и веднага предали: „Умираме от жажда“.
„Водата е навсякъде около вас, само си спуснете кофите и си вземете.“ – сигнализирали отсреща.
Полученият отговор изненадал останалите без вода хора, струвало им се, че от другия кораб се шегуват с тях.
Оказало се, че са попаднали на потока от прясната вода, който изхвърля Амазонка и тъй като това е много навътре в океана, те не виждали земя.
Ние хората плаваме в океан пълен с горчива и солена поквара. Няма значение колко голям е този океан, живителната река на Божията благодат се е врязала в него със своите изцелителни и спасяващи от жажда потоци, които дават живот.
Исус Христос е източника, от Който тече изчистващата и освежаваща струя. Искате ли да пиете тази вода на живота даром? Не се колебайте идете при Него и поверете живота си в ръцете Му.

През 1865 г. в Англия е приет закон за ограничаване скоростта на всички самодвижещи се превозни средства, включително и раните автомобили.
Според него в чертите на града превозните средства могат да се движат с не повече от 3 км/ч, а извън града 6 км/ч.
Екипажът на колата трябвало да се състои от трима човека. Един от тях трябвало да върви 50 метра по-напред с червен флаг или червен фенер през нощта.
Едва след 31 години тези ограничения били съществено смекчени.

Руския щурман Валентин Акуратов в една от своите книги разказва за приключенията си в Африка. Ето една от интересните му истории, в която разказва как пилотите победили крокодилите.
Веднъж, когато летял с екипажа си над Африка Акуратов видял живописна река. Успял да уговори пилота да слязат долу и да я разгледат. Речено – сторено. Тяхната „Каталина“ се приводнила, а екипажа имал възможност да разгледа джунглата по отблизо.
Дошло време за излитане, но пилотите с ужас установили, че в самолета им са се настанили неканени гости – крокодили и хипопотами. При такова „нападение“ трудно биха излетели. Опитали да изплашат животните, стреляли в тях, но резултат нямало. Въпреки всичко екипажа намерил решение на проблема.
Пилотите излели на повърхността малко авиационен бензин, който бързо се разпрострял на  значително разстояние. Когато сместа от бензин и вода стигнала до ноздрите на крокодилите и хипопотамите, те в паника се разбягали. Сега вече спокойно могли да излетят.