Новата атракция в цирка била „Говорещ кон“.
На арената излиза ездач с кон. Залата е пълна. Барабанът бие. Ездачът казва на коня:
– Говори!
Конят само поклаща глава.
– Заповядвам ти: Говори!
Конят отново само маха с глава. Зрителите започват да свиркат. Конникът настоятелно казва:
– Говори, ще загубим всичките пари. Ще издъхнеш от глад.
Конят продължава само да маха с глава. Зрителите започват да хвърлят домати. Конникът умолява животното:
– Ще те облека в злато. Ще ти купя всичко каквото искаш. Ще станеш известен, ще обиколим света. Моля те, говори!
Конят неохотно обръща глава към конника и казва:
– Защо са ми пари и слава, щом не знам най-главното. Защо изобщо живея?
Конникът въздъхна, потупа коня по врата и каза:
– Е, най-сетне това тъпо животно проговори!

В Художествената галерия в Берлин има една картина, на която е изобразен млад ездач, който лудо галопира по тесен път. Той преследва облак под формата на красиво момиче, което го примамва с рога на изобилието, който държи в ръката си.
Примамен от рога, юношата не забелязва, че пътя свършва и опира на тясна греда прехвърлена над пропаст.
Младежа вече догонва девойката и протяга ръка опиянен от победата. Само миг и конника ще рухне в пропастта.
Ние сме като този луд ездач, гонейки щастието, успеха, богатството и наслажденията, пренебрегваме лекомислено бдителността, умереността и разумността.