Когато се установило, че експедицията на Едингтън през 1919г. за измерване на предвижданото от Айнщайн изкривяване на звездната светлина от Слънцето е успешна, холандския физик Хендрик Лоренц изпраща на Айнщайн телеграма, в която му съобщава добрата новина.
След като се разчуло за телеграмата, потвърждаваща общата теория на относителността, един студент попитал Айнщайн:
– Какво бихте си помислили, ако експериментът на Едингтън не бе открил предвиденото изкривяване на светлината?
Айнщайн отговорил:
– Тогава щях да съжалявам Господ, защото теорията е вярна.
Разбира се, ако експериментите не бяха потвърдили предвижданията на Айнщайн, теорията нямаше да бъде вярна и общата теория на относителността  нямаше да се превърне в основен стълб на съвремената физика.
Айнщайн е имал предвид, че общата теория на относителността описва гравитацията с такава елегантност и с толкова простота, че за него е било трудно да си представи, че природата би я пренебрегнала. Според него общата теория на относителността е твърде красива, за да е грешна.