Атанас бе само на седемнадесет години, когато му казаха:
– Ти си одобрен за студент в Германия.
Имаше само три месеца до заминаването си и Атанас сериозно се притесни:
– Но аз никога не съм учил немски език. Как ще се справя, ако не знам добре този език?
Следващите дни бяха напрегнати. Той учеше и пишеше нови думи и изрази. Дори ги носеше написани на картончета със себе си навсякъде.
Дойде деня. И Атанас замина. Пристигна обезкуражен в Германия, защото чувстваше, че все още не е усвоил добре езика. Той влезе в аудиторията подтиснат и угнетен.
Един от преподавателите го забеляза и го попита:
– Младежо, какво ви смущава? Изглеждате ми притеснен и измъчен.
Атанас обясни като се запъваше почти на всяка дума:
– Трудно ми е …… с езика. Още ….. не съм го ….. усвоил …… добре.
Преподавателят се усмихна и каза:
– Ученето на език е като изкачване на пясъчни дюни. Понякога усещате, че не стигате до никъде. Но просто продължавайте и непременно ще успеете.
„Да, – помисли си Атанас, – как можах да забравя? „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява“.
Всеки в живота си има проблем, но когато се обръщаме към Този, Който е „завладял света”, ние откриваме не само, че Той е верен, за да преминем през трудностите, но и че няма нищо по-важно от близостта да бъдем с Него.
Бог ни дава своя мир, помага ни да Му се доверим и ни дава възможност да вървим по-нататък, крачейки близо до нас.
