Лекарят, чиито услуги ползвал Дюма, го помолил да напише отзив за него.
Известният писател написал следното:
„В района, който обслужва доктор N. трябва да се ликвидират болниците“.
Това докторът оценил като признание за неговите заслуги.
Но това, което написал Дюма по-нататък охладило неговото самочувствие.
„Вместо това трябва да се открият две нови гробища“.

Александър Дюма веднъж участвал в дуел. В него било прието следното:
1.Участниците в дуела трябвло да теглят жребий.
2.Този, който загуби, бил длъжен да се застреля.
Жребият се паднал на Дюма и той отишъл в съседната стая.
Чул се изтрел. След това вратата на съседната стая се отворила и от там се показал Дюма.
Той погледнал останалите в стаята и казал:
– Стрелях, но пропуснах.
Дали му е трепнала ръката или е решил да се пошегува, за да спаси живота си, не знам, но ако беше се застрелял наистина, днес нямаше да можем да се наслаждаваме на множеството му романите.

Вземете перото на Езоп, сатирата на Лафонтен и Лабрюйер, малко от Алфонс Кар, докоснете се до Дюма, добавете външния вид с четката и боите на Силвия Карие – Маркет и пуснете всичко това до майсторите на 15 и 18 век. Да това са картините на Силвия Карие – Маркет.
Картините й ни възвръщат хумора, критикувайки нашето общество. Тук има всичко – реална сатира, шеги и цветя.
Легендите и моралът са се промъкнали във всяка нейна творба, подчертавайки бурлеската ситуация, за да разберем абсурдността на многото нашите недостатъци.