В дома на един психолог имало човешки череп, на който били очертани зоните на мозъка.
Това била любимата играчка на пет годишната му дъщеря. Освен това момиченцето било убедено, че главите на всички хора са разчертани и обозначени със съответен цвят по рождение.
Веднъж на гости дошъл един плешив човек, който нямал никакви цветни линии на главата.
Представете си в какъв шок изпаднал човекът, когато малкото момиченце се покачило върху него с флумастери, за да коригира недоразумението….

Диди се бореше за живота си. Лекарите очакваха броя на кръвните клетки да стане почти нула и едва тогава щяха да преминат към химиотерапия.

Слаба измъчена жена непрекъснато питаше и се интересуваше за дъщеря си, но медиците избягваха да й дават празни надежди. Увещаваха я, че тук са най-добрите специалисти и те правят всичко възможно, за да я спасят.

Меги нежно прегърна приятелката си и каза:

– Не трябва да спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата тая каша.

– Опитвам се, Меги, но в някои дни ми е много трудно. Тогава си мисля, че Бог се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че съм допуснала грешка заради, която ме наказва, …….

Жената наведе глава. Сълзите, които напираха в очите й изведнъж бликнаха. Меги я прегърна и я насърчи да изкаже мъката си.

– Дори не знам за какво да се моля вече, – хлипаше жената. – Когато влязох в чакалнята видях толкова много бащи и майки, които очакват отново да се смеят и живеят. Всички сме притаили дъх в очакване на чудото. И се чувствам егоистка. Моля се Бог да излекува детето ми, старая се да привлека вниманието Му. Иска ми се поне да ми покаже какво да направя …. Всички тези родители се молят за спасението на децата си …… Не разбирам, толкова ли е трудно това?    Защо трябва да е Диди? Тя е толкова малка, нежна и красива. На никого не е направила нищо лошо. А има хора, които са наранявали, ….. и въпреки това са здрави, докато моята Диди….

Дълго сдържания гняв и отчаяния връхлетяха като лавина.

Меги не каза нищо. Тя придържеше приятелката си и й подаваше хартиени кърпички.

Понякога мълчанието казва много повече, а самото присъствие дава утеха……

Сара Коган живеела в малък град. Една събота при нея дошла тъмнокожата й съседка и казала:
– Госпожо Коган, аз отивам до Ню Йорк да видя дъщеря си. Искате ли да ви донеса от там нещо?
Сара поблагодарила и казала:
– Между другото, имам билет за влака. Вземете го, а вечерта се върнете.
Съседката взела билета и тръгнала. Контрольорът забелязал, че на билета е изписано името „Сара Коган“.
– Извинете, госпожо, вие наистина ли сте Сара Коган, както е написано на билета?
Жената се усмихнала и кимнала с глава.
Контрольорът казал:
– Бих искал да сравня вашият подпис с този на билета. Бихте ли се подписали на този лист хартия?
Тъмнокожата дама възкликнала възмутено:
– Млади човече, да не сте си изгубили ума? Да пиша в събота?!

Вие не вярвате в Бог, но вярвате в науката, независимо от това, че науката е по-скоро теория на вероятностите. Вероятността този свят да е създаден от разумно същество е трилион пъти повече възможно, отколкото да се е появил от само себе си.
Смятате, че сте по-умни от вярващите, но същевременно мислите, че мозъкът ви се е появил от само себе си.
Ако наистина сте по-умни, как можете да повярвате толкова лесно, че вашите предци са маймуни?
Смятате, че този свят се е появил от произволно съединение на химически елементи, но не сте съгласни, че поема може да се напише от произволно съчетание на букви, а компютърните програми да се появи от произволно подреждане на нули и единици.
Смятате се за воняща купчина тор, но се гордеете, че не сте толкова тъпи, колкото тези, които вярват във вечния живот.
Не искате да изпълнявате християнските заповеди, смятайки, че човек сам трябва да решава, кое е добро и кое лошо. Но в същото време не искате вашата жена да прелюбодейства, сина ви да е пияница, дъщеря ви да е блудница. Не желаете да ви ограбват, да ви лъжат, да ви мразят, да ви убиват ……
Отворете си очите, безумци, и осъзнайте истината!

Това се случило в една тропическа страна. Дъщеря се оплакала на майка си, че мъжа й изневерява. Майка й  казала:
– Това  е поправимо. Иди ми донеси три косъма от мустаците на тигър.
– Какво ти става, мамо, да не си полудяла! – уплашила се не на шега дъщерята.
– Опитай все пак. Жената трябва да може всичко.
Замислила се дъщерята. Заклала овца, взела едно голямо парче от нея и тръгнала към гората.
Седнала и зачакала. Появил се тигърът и разярен се втурнал към нея. Тя му хвърлила месото и побегнала.
На другия ден пак дошла и отново тигърът се хвърлил върху нея. Тя отново му подхвърлила месото, но не избягала, а го гледала как яде.
На третия ден виждайки месото, тигърът радостно замахал с опашка, изглежда, той чакал жената. И той ял направо от ръцете й донесеното месо.
На четвъртия ден тигърът радостно затичал към жената, изял месото и положил глава на коленете й. Успокоен блажено задремал. В този момент жената отскубнала три косъма от мустаците му и ги занесла на майка си.
– Е, – казала старата жена, – ти успя да укротиш този хищен звяр. Сега иди и укроти мъжа си.