– Бих искал на огъня на ада да запаля цигарата си, – казал железничар, когато го молила жена му да не отива в кръчмата.

Той излязъл и оставил жена си натъжена с тежко предчувствие в сърцето си. След половин час й съобщили, че съпругът й е лошо наранен. Той бил попаднал под колелата на един влак. Когато пристигнала при него, той бил в агония. Пяна и кръв се стичала от устата му. Скърцал със зъби. Стенел безпомощно. След няколко минути той умрял и отишъл да си запали цигарите там, където си е „пожелал“.

Не трябва да се отнасяш с насмешка към въпросите свързани със живота и смъртта. „Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това ще и да пожъне „

Хората се присмиват, като избират внимателно обекта си за оскърбление. Присмехулникът е склонен да се подиграва и шегува с чувствата на другите.

Присмехът често е признак на недостиг в ума. Той е добър помощник, когато липсата истински доказателства. Присмехът е проява на плаха и скрита злоба. А злобата е недоброжелателност, враждебност и желание да се нарани някой.

Както червеят поврежда дървото, като го дълбае, така и злобата в сърцето на човека го изяжда.

Премахнете от себе си всяка злоба, коварство, лицемерие, завист и одумване, за да живеете добре.