Описвайки най-загадъчните места на земята, не можем да не споменем за небе, което изглежда обърнато наопаки. Можем да кажем, че това е естествено огледало, което по площ достига десет хиляди квадратни метра.
В Боливия има пустиня, която много се различава от всички пустини в света.
В какво е нейното превъзходство и по какво се отличава от останалите?
Тази пустиня е необичайно в това, че е събрала множество солени блата. Следователно можем да кажем, че не съдържа пясък, а сол.
Изненадващо е, но тук има и вулкан, който действа. Там растат кактуси и има гейзери.
Тя наистна е голяма по размери
Но когато дойде дъждовния сезон, тя става още по-необикновена.
Докато валят дъждовете, водата не попива в земята. Така се създава гигантско огледало.
Много, които са били там казват, че създава впечатление, все едно небето се е обърнало с главата надолу.

Нежен скреж покриваше  зелената трева излъгалата се да поникне от задържалото се циганско лято. Вятър нямаше, но студът щипеше всяка част, които хората не бяха покрили по себе си.

Баба Пена беше подранила тази сутрин и вече се връщаше от магазина с натежала торба, пълна с продукти. Мина край двора на бай Илия и се провикна отдалече виждайки възрастния човек да шета нещо из двора:

– Стопли се а?

Бай Илия намести къскета се и добродушно се засмя:

– Бабо Пено, признай, че това лято не беше толкова студено!

Възрастната жена в същия дух му отвърна:

– Е, ти се студено ли искаш да бъде, нека се постопли малко.

Така двамата старци обичаха да се шегуват и с времето, и с болежките си. Чуеше ли ги човек, неволна усмивка пропълзяваше по лицето му.

Бай Илия не остана длъжен и продължи духовития разговор:

– Е, време му е вече! Наситихме се на хубаво време, нека малко и студът да ни позагрее.

– Наболедувахме се, сега да му мислят бацилите, като стегне студът, – каза баба Пена, укротила хумора в думите си.

– Време им е и те да се изпокрият и затрията, – съгласи се бай Илия.

Весели хора, с такива никога няма да ти е скучно. Нито студ, нито пек, дъжд или силен вятър ги плаши. Все ще нямерят нещо, с което да се пошегуват, да развеселят душата и стоплят сърцето.

Отдавна не бяха се виждали. Времето им бе отнело подвижността и посребрило косите им. Решиха да си побъбрят, но тъй като облаци забулваха небето и се канеше да вали, се приютиха в близкото заведение.

Седнаха на една маса и си поръчаха по чаша бира.  Спомените заваляха преди да рукне дъждът отвън.  Накрая стигнаха до тема, която бе посребрила част от косите им.

– Почти не познавам хора, които да нямат проблеми с брака, – изсумтя Ставри.

– За едни е проблем да се оженят, за други да се отърват от него, – засмя се Динко, като отпи малко от чашата си.

– Виж и днес се борим с отговорностите в брака, сакаш не се знае, кой е главата в семейството и кой трябва да се подчинява, – каза Ставри намусено.

– Знаеш ли колко се радвам, когато чуя, че двама са сключили брак и много ме боли, когато след години видя младоженеца с „новата му жена“, която представя като новата си приятелка, – въздъхва тъжно Добри. – И този хубосник между другото ми съобщава, че се е развел с жена си. Не си ли се питал, защо се появяват такива проблеми?

– Виж, днес трудно ще намерим връзка, която се основава на обич, – мрачно констатира Ставри. –  Станали сме прекалени егоисти, за да създадем такава връзка.

– Погледни днес младите хора, – махна с ръка Добри, –  какво търсят в партньора си? Те  не разбират, кой са те самите!

– Много е важно да имаш човек до себе си, който те обич. – продължи с разсъжденията си Ставри, – за да бъде наблизо, когато имаш нужда от утеха, подкрепа и помощ.

Добри не се стърпя и започна поучаващо:

– Чрез брака, човек се подлага на проверка. Открива какъв е.

Ставри заключи обопщаващо:

– Ако не уважаваш другите, не можеш да говориш открито и нямаш правилните ценности в живота, ще има много да патиш.

Дъждът беше спрял, а чашите отдавна стояха празни на масата. Двамата се надигнаха и се насочиха към вратата. Слънцето надничаше зад облаците, обсипвайки с лъчезарната си усмивка  окъпания град.

Първата такава алея се е появила в град Krommenie, Холандия. Откриването ѝ е станало след като строителите положиха първите ѝ 100 метра.
Велосипедната алея наречена SolaRoad е построена от модулни слънчеви панели с размери 2,5 на 3,5 метра, а на повърхността на панелите се намира защитен прозрачен слой с дебелина 1 сантиметър. Защитата добре пропуска слънчевите лъчи. Освен това издържа голямо натоварване, пробван е дори камион, устойчива е на дъжд, сняг и лед. На нея няма да се хлъзгат колелетата.
SolaRoad изпълнява всички замислени функции за нея. По нея се движат и граждани, а събраната енергия се подава на светофари, улични лампи и най-близките къщи.
Компанията планира да снабди със слънчеви панели още няколко десетки километра от велосипедната алея.

В Египет близо до Шарм ел Шейх се намира разноцветен каньон. Той е едно от най красивите места на нашата планета, удивителна забележителност на Египет
Самият каньон преставлява пролом с дължина 5 километра, а дълбочината му варира от 25 до 30 метра, а ширината до 10 метра.
Много отдавна там е станало земетресение, след което се образувал каньона.
Не случайно са го нарекли цветен. На неговите стени можете да видите забележителени фигури с различни цветове, от бяло до червено.
Свой принос за създаване на тази красота имат вятърът, който постояно духа тук и дъждовете, които доставят желязо за оцветяване на стените.
Отенъците на цветовете поразяват със своето многообразие. Даже гледайки ги, трудно може да се повярва, че не са творение на човешка ръка.
Но не всеки желаещ може да се наслади на тази красота. Трябва да притежаваш добра физическа подготовка, за да преодолееш петкилометровия маршрут с тесните и труднопроходими места.