Зоя се приближи и хвана под ръка Мариана. Двете доста дълго бяха се застояли в затвореното помещение. Изведнъж Марияна сбърчи нос и каза:

– Да не се е запалило нещо? Нещо гори….

На лицето на Зоя се изписа уплаха, но запази самообладание и каза съвсем спокойно:

– Легни тук на пода. След малко ще ти мине.

– Тук на това място, става нещо, – в гласа на Мариана се добавяше странна нотка.

Зоя се опита да я сложи да легне, но не можеше да я помръдне. Мариана хаотично размаха ръце и ги разпери. Краката ѝ бяха като залепнали за пода и тя не помръдваше.

– Мошеничества, заговори, подлости, …. – започна да крещи Мариана.

Писъците ѝ станаха неразбираеми и тя започна да се свлича надолу. Зоя я подкрепи, за да не се удари при падането.

Мариана започна да се гърчи на пода. Зоя извади кърпата си и я пъхна между горните зъби и езика. След това здраво хвана главата ѝ.

Очите на Мариана се извъртяха и се виждаше само бялото прорязано от вени.

Започнаха спазмите. Глава, тяло и крайници се задвижиха бързо и хаотично. Зоя едва я одържаше.

Един човек коленичи до Мариана и започна да се моли на латински. Той пръскаше вода върху Мариана от някакъв съд и правеше кръстен знак над нея, докато се молеше.

Изведнъж от Мариана се изстъргана отчаян стон и тя се отпусна. Клепачите ѝ запърхаха и замряха.

– Тя е като жената, от която Исус е изгонил седем бяса, – каза мъжът, който се бе молил за нея. – Обладана е от духове.

Зоя се изправи и го изгледа свирепо.

– Това е болест, – каза гневно Зоя, – за която вие нищо не знаете.

Мъжът настоя на своето:

– Обладана е.

Зоя пламна. Бе готова да каже нещо язвително, но прехапа устни и не пророни нито дума.

След това подхвана Мариана и се насочи към вратата.

Този празник се чества в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември.
Интересен е фактът, че той е дошъл в САЩ от Ирландия през XIX век. В тази нощ се премахва границата между живите и мъртвите.
Според календарът на дроидите в този ден започва новата година. Те смятали, че за да не станат жертви на свръхестествени сили, трябвало да нахранят и напоят духовете.
За тази цел на улицата се давали различни угощения, а хората се обличали колкото се може по-страшно, като се надявали по този начин да изплашат злите духове.
Хората се страхували, че през отворената граница между мъртвите и живите, злите духове могат лесно да се промъкнат в домовете им и за това специално за тази нощ изготвяли необикновени фенери.
Често ги правели от тикви, но понякога и от дини или репи. Те изглеждали като черепи със запалена светлина от вътре.
Според легендата, ако не се нахранят духовете добре, те могат да поиска още нещо в добавка.
За това се изработвала тиквена глава, приличаща на чудовище, за да изгонва нечистите сили от жилищата.

Жителите на Папуа Нова Гвинея са убедени, че мъжът не се явява биологичен баща на детето родено от жена му. Според тях дух на родственик вселява в тялото на жената духа на детето.
Когато мисионери се опитали да ги убедят, че зачатие има след полово сношение, те възприемали това като безсмислено говорене. За да ги оборят привеждали примери от живота на племето.
Те посочили няколко случая, когато мъжът цяла година не си бил в къщи и когато се завърнал намерил в дома си новородено дете. Вместо да обвини жена си в изневяра, мъжът даже се радвал, че божиите духове са посетили дома му, когато го е нямало. Именно тези случаи им служели за доказателство, че половото сношение не е свързано с раждането на деца.
Интересно какво мислят жените им за това, не се говори никъде, а може би те знаят истината. А защо ли я премълчават?