Жена си изгуби телефона. Рови бързо из апартамента. Взема телефона на мъжа си. Намира контакт с „любимата“. Звъни. Търси телефона си по сигнала.
Изведнъж от другия край на линията се чува женски глас:
– Ало….
Жената започва истерично да крещи. Нахвърля се с груби думи към мъжа си. След това се затвори в банята и се разплака.
Мъжът е в шок. Той също набира „любима“, на другият край на линията се чува бодър женски глас:
– Намерих този телефон. В него нямаше пари. С никой друг не можах да се свържа….. Как мога да го върна?

Полски писател Михаил Хоромански веднъж казал: „Вие можете да лъжете не само с думи, но и букети“. Следвайки това изявление, за творчеството на американската художничка Карол Каваларис, перифразирайки Висотски, можем спокойно да кажем: „Нито една пъпка не лъже“.
Карол Каваларис е авторка на прекрасни картини с „цветя“. На пръв поглед изглежда, че те са нарисувани с маслени бои, но в действителност това е цифрова живопис.
Художничката владее традиционната техника на рисуване, но предпочита по-модерни технологии, защото те дават възможност за реализиране на най-дръзките идеи и стимулират въображението.
Деството си Карол е прекарала в Южна Калифорния, а сега живее е Колорадо. Тук тя може да се насладите на невероятните пейзажи на Скалистите планини, разходките в гората, с една дума, да бъде сама с природата. Красотата на света вдъхновява художничката да създава картини. Често, в допълнение към цветовете, тя изобразява животни и птици. Карол Каваларис в работата си използва такива графични редактори като Photoshop и ArtRage. Тя се шегува, че  като всички рисува с „четка“, само че за платно ѝ служи екрана на монитора.
Някои изображения са създадени изцяло на компютър, има и такива, в които комбинират реалност и полета на фантазията.
Понякога авторката приема като основа обикновена снимка и я „доработва“ с Photoshop. Модел с подобна техника Карол нарича „живо изкуство“.
Резултатът е наистина впечатляващ, насладете се!

Ангел влезе в градината, където в гроб бе положено тялото на Исус. Той отвали камъка от входа. В гробницата нахлу свеж въздух и светлината на утринта. Саванът беше празен, но студената крипта излъчваше силата и славата на живия Бог. От сега нататък тя ще стана място за празника на живота.
Гробът престана да бъде мрачен. Безжизнената пещера се преобрази. Тя напомняше за небесната светлина, която прогонва смъртната сянка.
Възкръсването на Исус завинаги измени облика на това място.
Никакви думи, нито на ангели, нито от човек, могат да предадат напълно височината и дълбочината, големината и широчината на славата, която бе открита на света, когато Исус излезе от мрака на смъртта в живота.
Свърши се! Обещанието на Исус е факт: „Аз живея и вие ще живеете“.

За щастие или не, понякога думите насочват ума ни в определена посока.
Това се е случило през 1854 г. Тази година била първата от служението на Чарлз Спърджън в Лондон.
Върлувала холера. Едно след друго семействата канели Спърджън да посети  смъртния одър на любимите им хора и почти всеки ден той бил на погребение.
Отначало той се впуснал с целия си младежки ентусиазъм да посещава болни, да подкрепя роднините на умиращите, …
Изтощен физически и с натежало сърце той започнал да се предава и си мислел, че вече си отива.
Когато се връщал от едно погребение, вниманието му било привлечено от къс хартия сложен на прозореца на един дом. Този лист нямал вид на обява. В центъра му с големи букви било написано:
„Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое и си направил Всевишния обиталището си, за това няма да те сполети никое зло, нито ще приближи язва до шатъра ти“.
Тези думи предизвикали мигновенна реакция. По-късно Спърджън споделял:
– Вярата приема думите като нейни. Почувствах се сигурен и освежен …..Аз продължих посещенията си при умиращите с тих и спокоен дух“.
При всички обстоятелства уповавайте на Бога и Словото Му, но бъдете внимателни какво говорите в сърцето си.

Когато излязъл с Брамс, от дома, в който композиторът живеел, приятелят му и голям негов почитал  благоговейно казал:
– Навярно никога не сте се замисляли, какво ще пише на дъската, която ще окачат на стената на дома ви след вашата смърт?
– Там ще бъдат написани само няколко думи, – засмял се Брамс.
– И какви ще бъдат те?
– Квартирата се дава под наем.