Млад монах приел подстригване или тонзура и първата му задача в манастира била да помага на останалите монаси да преписват на ръка църковния кодекс, псалмите, законите и т.н. Работейки така една седмица, монахът забелязал , че монасите преписват от предишни копия, а не от оригинала. Изненадан той се обърнал към настоятеля си:

– Отче, ако някой е допуснал грешка в първото копие, то ще се повтаря в следващите и няма да се поправи, защото няма с какво да се сравни.

– Ами, сине мой, – казал настоятелят, – ние така правим в продължение на векове. Но в разсъжденията ти има нещо вярно.

След тези думи той се спуснал в подземието, където в огромен сандък се съхранявали „първоизточниците“, които столетия не били отваряни. И никакъв не се появил. Когато изминал цял ден от изчезването му, загриженият монах се спуснал в подземието, за да види, да не ми се е случило нещо лошо.

Намерил го седнал, разтворил грамаден том от телешка кожа. Биел главата си в каменна стена и нещо нечленоразделно говорел. По лицето му покритото с прах и драскотини течала кръв. Косата му била разрошена, а погледа му бил като на луд.

– Какво ви е, отче? – извикал потресен младия монах. – Какво се е случило с вас?

– Celebrate! – простенал настоятелят, – Думата е била „c-e-l-e-b-r-a-t-e“, а не „celibate“!

Едва сега той разбрал, какво имал предвид настоятелят. „Сelebrate“ означава празнувай радвай се, а „celibate“ въздържай се сексуално, една от основите на католицизма.

Един равин бил смятан от хората за Божий човек. Всеки ден пред вратата на дома му се тълпяли хора в очакване на съвет, изцеление или благословение от този свят човек.
Всеки път, когато равина говорел, хората жадно поглъщали всяка негова дума.
Въпреки това, в тълпата от поклоници имало един човек, който никога не пропускал възможността да критикува учитела. Той обръщал внимание на хората към слабостите на равина и се присмивал на недостатъците му. Постепенно учениците започнали да възприемат първенюто за въплатен дявол.
Случило се така, че един ден „дяволът“ се разболял и починал. Всички въздъхнали с облекчение. Външно хората скърбели като за случая, но вътрешно се радвали, че този неучтив човек няма повече да прекъсва вдъхновената реч на учителя и няма да критикува поведението му.
За голяма изненада на хората, равинът искрено скърбял. Един човек го попитал:
– Нима ти скърбиш за него? Той толкова те обиждаше и ти се присмиваше.
– Не, не. Защо трябва да скърбя за нашият приятел сега, когато е в рая? Мъчно ми е за мен. Той бе единственият ми приятел. Наоколо ме обкръжават само почитащи ме хора. Той бе единственият, който ме изобличаваше. Страхувам се, че без него ще престана да раста.

„Гоби“ е монголска дума за всяко обширно полупустинно пространство, а районът известен днес под това име е същинска пустиня, покрита с тънък слой чакъл и пясък. Рядко се срещат отделни участъци с трева и дребни храсти, а водата е съвсем малко.
Същевременно Гоби е дом на доста различни животни.
Пустинята е известна с жестоките си пясъчни бури, студени нощи и изгарящи летни дни.
През зимата е студено дори денем. Температурата варира от 50 градуса Целзий през юли до -40 градуса през януари.
Донякъде си остава загадка какво е създало пясъка на Гоби. Преди много години районът е бил океанско дъно, но не е известно как точно е станало пресъхването на водния басейн.
Може би Гоби е засегната от някой катаклизъм, а може в някои периоди по-голямата част от нея да се е превърнала във вътрешно море. И двете теории могат да намерят подкрепа от различни източници, но изглежда крайно вероятно е Гоби, подобно на Сахара, да е била плодородна и населена в едно не чак толкова далечно минало.

Идва от латинската дума populares, а populus означава народ.

Значението на думата се определя, като висока степен на търсене на нещо или някого в определена област на живота, като например, популярността на онлайн игрите.

Появата на популярност в някои случаи, оказват влияние върху модата, както и обратното. Както модата и популярността е свързана с неголям отрязък от време.

Популярността често се смесва с известността, въпреки че не са едно и също нещо..

Вероятно това идва от името на идейно политическо течение на популярните, които в края на Римската република през II-I векове. пр. Хр. са се противопоставили на оптиматите и отразявали интересите на плебеите, предимно в селските райони.

Думата популярен, която днес се употребява, е взета от английски, която е била възприета от латинския език и означавала „принадлежащ на хората“.

В израза „кутията на Пандора“, думата „кутия“ се е появила от неправилен превод на гръцката дума πίθος.
В действителност, древните гърци са наричали pithoi голям глинен съд, закопан в земята, в който са съхранявали зърно, вино, масло или са погребвали хора, така че кутията на Пандора е по-подходящо да се нарече чашата на Пандора.
Именно в pithoi е живял Диоген. Древните гърци не са могли да правят бъчви.