Студена есенна утрин. Вятърът духаше от север и подкарваше тежките облаци, като разгневен овчар стадото си.
Реших да се поразходя. Вървях дълго и се чудех къде да отскоча днес. Краката сами ме понесоха към грънчарската махала.
На пунически грънчарите ги наричали yotser. Самата дума означава „този, който придава форма на безформеното“. Латинската дума  figulus е много по-близка и земна.
Всички ние сме неоформени преди да попадне на Божието колело. По-скоро не толкова неоформени, колкото обезобразени от греха.
Докато се подпирах на дървената рамка на вратата, гледах как мъжът върти колелото. Тишината бе приказна. Неговите ръце извайвах прекрасното от безмълвната глина. А пещта зад него дими, пращи и припламва. Там е следващата фаза.
И нас ни чакат несгодите, болката и мъката, за да ни пречупят, та когато излезем от огнената Божия пещ да бъдем съвършени и подобни Нему.

Диета, това е най-популярната дума в женската лексика. Рядко са жените, които не лишават организма си от „вкусни вредности“. Почти всяка жена постоянно смята калориите, които ще погълне за деня. Близките гледат мъките на отчаяната опитваща се да отслабне жена и си казват:
– Кой е измислил тези диети?
В действителност, чия е идеята за тяхната поява?
За първи път този термин, както и много други идват от Гърция. Палмата на първенството принадлежи на древните мъдреци Питагор и Хипократ.
Питагор страдал от чревни газове и намерил ефективен начин да се отърват от болестта си, като изключил от менюто си боба и продукти от животински произход. Освен това, той смятал, че такава диета ще му осигури райски живот след смъртта. Защо така е мислил, остава си загадка.
Следващият по ред бил Хипократ. Със свойствения му рационализъм, той не веднъж е казвал, че всичко да „се мята“ в устата е нездравословно. Даже написал за това трактата „За диетите“. В него предлагал да се взема храна съобразявайки се с мястото на живеене, възраст, самочувствие и професия.
Древногръцкият лекар Асклепий бил първият, който заявил:
– Всяка болест може да се излекува с помощта на правилно подбрани диети. Римският доктор Гален предлагал да се състави меню на хранене в съответствие с „баланса на звездите и стихиите“.
Всички тези диети били насочени преди всичко към здравето.
Първият, който искал да отслабне поради практични цели бил Вилхем Завоевателят. Кралят бил толкова пълен, че не можел да седне на коня. Той измислил така наречената „течна“ диета. При нея се употребява алкохол в неограничени количества, изоставяйки храната.
След това за диетите било забравено в продължение на векове,  но през XVIII-XIX век на наднорменото тегло е обявена истинска война. Модата изисквала стройност и бледост. Тогавашните средства за постигане на това поразяват ума:  всяко слабително и за пречистване, арсен, стрихнин, горчива английска сол  и сода за пране. Не е изненадващо, че жени прилагайки тези средства не, са живели дълго.
През 1820 г. най-голяма популярност добива оцетната диета на Байрон. Талантливия поет предлагал да се пие оцет с много вода. Поради ширещите се диарии и повръщания, килограмите изчезвали мигновено.
През 1830 г., свещеникът Силвестър Греъм предложи специална диета, за освобождаване от някои от смъртните грехове – лакомия и похот. Диетата забранявала на практика всичко, така че пациентите на Греъм трябвало да продължат „лечението“ си в болница.
През 1870 г. Уилям Бантинг написал „Писмо за затлъстяването.“ Неговата теория, че много захар и нишесте се превръщат в планини от телесните мазнини, била много успешна. В разговорния език думата „овесарка“, което означава загуба на тегло се дължи на отказ от употребата на тези продукти. През 1890 г., химикът  Uilbur Atwater за първи път е разделил храната на мазнини, протеини и въглехидрати,  направил е таблица за калориите във всяка група,а през 1917 г. публикува книгата „Диети и здравето с изчисление за калориите“.
През 1928 г., цигарата фирма „Lucky Strike“ представила своя собствена диета, мотото на която е била фразата: „Вместо бонбони – цигара!“. След това е имало много невероятни начини за борба със затлъстяването: сапун за отслабване, диетични продукти от копита, рога, кожи, сухожилия и кости на животни, и луди идеи за поставяне на специални червеи в тялото, които се хранят с подкожна мастна тъкан. Почти по същото време, Hereward Carrington предлага алтернатива на цялата тази лудост – сурова храна,  диета основаща се само на сурови плодове и зеленчуци.
През 50-те години на XX век дойде бума на диетите, който не спира и до днес. Почти всички момичета отбелязват съществуващи или въображаеми наднормени килограми, а модната индустрия никога не престава да създава стандарти за красота, които не могат да бъдат достигнати.
От всичко по-горе можем да си направим следния извод: Да не се поддаваме на триковете от лъскавите списания – просто гледаме собствената си диета и здраве.

Едни и същи неща в живота могат да бъдат добри или лоши в зависимост от това какво правим с тях, как действаме с нашата свободна воля. Словото може да благославя или да проклина. Парите могат да помагат, но могат и да разрушават. Наукта може да  лекува, но може и да убива.

Дори природата работи за нас или против нас. Ето, огънят може да топли, но може и да изгаря. Водата може да подържа живота, но може и да го удави в наводнение.

Никъде в историята на Сътворението, не намираме думата „лош“. Бог не е създал лоши неща.

Това означава ли, че Бог ги е оставил на нас?

Може би, понякога Бог свива юмрук и казва:

– О, не прави това, ще попаднеш в беда.

Тогава може би ще попиташ:

– Защо Бог не се намесва? Защо не премахне злото и не наблегне на доброто?

В самото начало Бог каза:

– Ще поставя този свят в ръцете ти. Ако ръководя всичко, тогава ти нищо не ръководиш.

Затова бяхме създадени с късче божественост в нас, но и с нещо наречно „свободна воля“. Бог ни наблюдава всеки ден и с любов ни моли да правим правилните неща.

Учителят взел една ябълка, обърнал я, поогледал я и казал замислено:

– Хората вярват, че душите им са като ябълки.

– В какъв смисъл? – попитал ученика.

– По точно, като две половинки, – поправил се учителят. – Ето така.

И той внимателно разрязал ябълката на две части.

– Има такова поверие, че за всеки човек съществува идеална половинка. Така Бог преди да прати душите в света ги разделя на половина, на мъжка и женска, като ябълката. И така тези половинки бродят и се търсят едни други. Как мислиш, каква е вероятността да се срещнат? Знаеш ли колко много хора има в света?

– Много.

– Да, така е. Освен това…. като се намерят, какво правят? Мислиш, че правят цяла ябълката и живеят в мир и съгласие?

– Да. А нима не е така? – изненадал се ученикът.

– Не, не става така.

Учителят взел по едната половинка от ябълката в ръцете си и ги поднесъл към лицето си.

– Ето две свежи, апетитни души идват в света. А как светът постъпва с тях?

Учителят гризнал от едната половинка малко парченце.

– Светът, – продължил той с пълна уста, – не е статичен. Той е жесток. Всичко смачква под себе си, по един или друг начин. Отрязвайки по парченце, откъсвайки такова или смилайки всичко на пюре.

Той отхапал и от другата половина и известно време мълчал, дъвчейки. Ученикът погледнал двете нагризани ябълки и нервно преглътнал.

– И ето, – тържествено казал учителят, – те се срещнали! – и той съединил отхапаните половинки. – Сега подхождат ли си една на друга.

– Не!

– А сега погледни тук, – прекъснал учителят и взел няколко ябълки. Разрязал всяка наполовина. Събрал две половинки от различни ябълки. – И какво виждаме?

– Те не си подхождат – кимнал ученикът.

– Погледни пак. – Сложил две различни половинки заедно, отхапал от едната и от другата им страна и демонстрирал резултата. – Какво виждаме? Сега те образуват двойка?

– Да, – ученикът замислено кимнал.

– Сега те си пасват идеално, защото светът ги е захапал заедно, а не по отделно. Обичащите се едни други стават едно цяло, заедно се радват на живота и заедно приемат ударите на живота. Учат се да се разбират от половин дума, поддържат се и се подкрепят при постигане на успех. С времето успешните двойки приемат взаимно навиците си, уравновесяват характерите си и се допълват един друг. Всъщност половинките не се раждат, а стават такива. А това е много трудна работа.

Той е необичаен по това, че обединява класиката и съвременността, кабриолет и обикновено купе, с една дума, това са два автомобила в едно.

Този автомобил е създаден от украинецът Василий Лазаренко. Този човек е продал двата си автомобила, за да създаде „колата на мечтите си“.

За основа е взет Opel 1981 г.

Той е направен от дърво и е покрит с пет слоя водоустойчив и огнеупорен лак.