Те винаги изчисляват, пресмятат колко са пораснали или са паднали в чуждите очи. Премислят дали са достойни за нещо или не.
Постоянно смятат колко е цената им, за да разберат, какво отношение да очакват от другите.
Да, но получават от хората не по реалната им цена, а по това, което са изчислили в тъмната си малка стаичка на „лошо работещи стари калкулатори“.
Какво да се правим тогава?
Като начало престанете да пресмятате това, което не може да се пресметне. Престанете да претегляте и измервате степента на достойнството си. Спрете да изчислявате цената си.
Защото е невъзможно да се изчисли цената на топлината, нежността, любовта, вниманието, грижите и радостта. Трудно е да се оцени степента на подкрепата, разбирането, искреността, откровеността, щастието и радостта.
Щом не може, защо се измъчвате да го правите?
Това не е инструкция, а въпрос за размисъл.

През декември 2012 г. в Испания се провело състезание с големи награди. В него участвали най-силните атлети.
Най-интересното се случило на финала.
Кениецът Абел Мутаи, който бил бронзов медалист от Олимпийските игри в Лондон при бягането на 3000 метра с препятствия, уверено излязъл начело, но десет метра преди финала спрял.
Той погрешно смятал, че е прекрачил финалната линия и започнал да приветства зрителите, които се опитвали на испански да му кажат, че трябва да потича още малко.
Иван Фернандес Анайя можел да се възползва от грешката на кениеца и да заеме първото място, но вместо това той започнал да побутва Абеля по гърба, показвайки му финалната линия.
След състезанието Иван казал, че е по-важно да се запази достойнството, отколкото да се завоюва златния медал.