Един човек си купил нов дом, голям и красив, заедно с градина от овощни дървета близо до къщата. До дома живеел завистлив съсед, който постоянно се опитвал да развали настроението му. Боклук пред вратата му ще хвърли или някаква друга гадост ще направи.
Един ден човекът се събудил в добро настроение. Излязъл на верандата, а там кофа с помия. Човекът взел кофата, излял помията от нея и я изчистил до блясък. Избрал най-едрите и сочни ябълки от градината си и отишъл при съседа си.
Когато съседът чул, че някой чука на вратата му, злорадо си помислил: „Навярно добре ти е дошло!“
Отворил вратата като се надявал на скандал, но мъжът му подал кофата с ябълките и казал:
– Който с каквото е богат, това и споделя!

През 1825 година механикът Уолтър Хънт задлъжнял с 15 долара. Трябвало бързо да върне парите, но самият той нямал никакви в себе си. Мислил Хънт какво да прави и създал скица на закрепващи елементи от много тънък проводник. На единият край на закопчалката имало навита пружинка, а на другата калпаче заключващо края на иглата. Със своето изобретение механикът не само върнал 15-те долара, но продал скицата за 400 долара.

Така на 13 юни 1825 г. била патентована безопасната игла.

Подобна игла е създадена много преди изобретението на Хънт, но тя е изглеждала много по-различно. Тези продукти са известни като брошки и са се използвали от много древни и средновековни народи като скрепителни елементи за наметала и други дрехи. Но скоро след това те били заменени от копчетата.

Възраждането на безопасната игла е било крайно необходимо за домакинството. Тя се използвала за прикрепване на бродерии, закопчаване на пелени, дори и за закрепване на долно бельо.

По едно време този вид игли дори се е превърнала в символ и атрибут на младежи, които се обявили срещу традиционните ценности на обществото. Те ги прикрепвали към лицето и тялото си.

Безопасната игла през всичките тези години от създаването си не се е променила. Тя се намира във всеки дом и без нея трудно се минава.

Представете си, че сте попаднали на необитаем остров, където е вечно лято. Трябва да си построите дом, който да покриете с палмови листа. В детството ни на всеки от нас ни е липсвало такова приключение.

Архитектите Иво Марейнес и Рафаел Паталано се реализирали тази детска мечта. От птичи поглед тази сграда изглежда, като палма разтворила листа. Покрива е предназначен да защитава обитателите от жаркото слънце. Като цяло постройката добре се вписва в пейзажа.

Този дом е екологично чист. Направен е от натурални материали. За него са характерни заоблените линии и топлите тонове. Няма крещящи цветове или хладен металик.

Единството с природата е показателно от това, че домът спира ветровете, а дъждовната вода се събира в специални съдове.

Това не е Photoshop, не е рисунка, не е халюцинация, ното пък декор за заснемането на филм за гномове и тролове. Това е истински дом.

Намира се в селскостопански район в Португалия. Всеки попаднал случайно тук, го харесва.

Къщата изглежда сякаш е издълбана в камъка. В действителност тя е построен между два внушителни камъка и декорирана с камъни подобни на околните. Така постройката създава усещане за естественост.

Вътрешността на къщата е изградена от дебели дъски, трупи и камъни. От прозореца се вижда витло, което се задвижва от вятъра, така че в дома има и електричество.

Като цяло домът представлява екологично чисто жилище.

Впечатляващи кадри от Гватемала. В самия център на столицата е станало голямо пропадане  на земни пластове.

Образувал се е отвор с дължина 30 м и дълбочина повече от 60 м. Дупката е погълнала нацяло триетажно здание и малък дом, който се намирал наблизо.
По думите на очевидци, загинал е само един човек. Жителите на града смятат, че за всичко е виновна дренажната система.