Англичанин, французин и българин разглеждали картината „Адам и Ева в рая“
– Погледнете, колко са спокойни, улегнали и стабилни, – казал англичанина. – Съвсем ясно е, че са британци.
– Глупости, – казва френцузина. – Те са голи, но и прекрасни. Не могат друго да бъдат освен французи.
– Вие какво, слепи ли сте? – казал българина. – Те нямат дрехи, нито дом. Имат само една ябълка. Нима това е рай? Веднага се разбира, че са българи.

Една млада двойка била впечатлена от думите: „Аз и моят дом ще служим на Господа“. Двамата млади решили да спазват тези думи в живота си.
Окачили текста на стената, за да им напомня какво са си обещали.
Но съпругът попаднал в зло общество и започнал да пие, да играе карти.
Един ден, когато се завърнал в дома си забелязал, че текстът го няма на стената. Обърнал се грубо към жена си:
– Бързо да го окачиш обратно!
Жена му твърдо се противопоставила:
– Ако не промениш сегашния си начин на живот, този текст и да бъде на стената, ще промени ли живота ти?
Мъжът разбрал грешката си и се отрекъл от злото, което било придобило власт над него.
Жената отново окачила надписа на стената и животът тръгнал много по-радостно.
Бог и дявол, святост и грях са несъвместими. Когато служим на Господа да му служим от сърце.

Попитали Фан Чи:
– Какво представлява човечността?
Той отговорил:
– Дръжте се почтително към дома си, благоговейно се отнасяйте към делата си и честно постъпвайте спрямо другите. От това не трябва да се отказвате, даже когато отивате на лекар.

Още ли стоите между здравия разум и това, което ви разказват? Нима ви терзаят съмнения? Като е дар защо не е в дворец с много хора наоколо? Къде е грандиозното шествие, празненството, музиката, усмихнатите лица и множество, което се весели. Къде са суетящите се пред стаята на родилката?
Няма ги, дори и легло за раждащата няма. Родилката е опряла глава на самара…. Това става дори не и в някакъв дом, а под навес със сено и слама, задрямало магаре, наръч дърва и прашен глинен съд с вода. Няколко овце подръпват от сламата и от време на време повдигат глава.
Изведнъж се чува детски вик….
Да, така дойде Спасителят. Бебето, което се роди в яслите на един обор. Далече от дворци, палати, царедворци и тълпа съпроводена от пияни възгласи.
Но То не остана само.
Бог изпрати ангелите да донесат радостната вест, овчарите и мъдреците с дарове, за да Му се поклонят, на Него Божия Син.

Павел Герхард бил проповедник в Бранденбург, но курфюрстът на Брандербург не харесвал проповедите му и изпратил да му кажат:
– Герхард, ако не можеш да промениш проповедите си, ще трябва да напуснеш страната.
Павел отговорил:
– Ще ми бъде тежко да оставя своя дом, близките си, своя народ, страната, в която живея и да остана без средства, за да се издържам, но не мога да проповядвам друго освен това, което е написано в Божието Слово. И докато съм жив това ще проповядвам.
И така той се отправил в изгнание с жена си и малките си деца.
В края на първия ден дошли в гората и се спрели да пренощуват в странноприемницата наблизо. Децата плачели и се притискали до майка си, а тя, бодро държейки се през целия ден, се разплакала. Павел отишъл в гората да се помоли. Там  той си припомнил думите: „Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.
„Вярно, – помислил си той, – сега е времето, когато трябва да уповая на Господа и Той ще ми покаже изходен път, като ме подкрепи.“
Върнал се при жена си и й разказал как изплували в паметта му думите от Свещеното Писание. Тя изтрила сълзите си и се зарадвала заедно с Павел. Едва легнали да спят и чули мощно чукане на вратата.
Когато собственикът отворил вратата, един конник му казал:
– Аз съм пратеник от херцога на Мерзенбург и търся Павел Герхард. Знаете ли дали е идвал тук?
– Павел Герхард? – замислил се стопанина. – Да, той нощува при мен.
– Тогава ме заведете при него веднага, – казал пратеникът.
Ездачът предал на Герхард голям запечата плик, в който било написано:
„Павел Герхард, ела в моята страна и ще имаш църква, хора, дом, препитание и свободата да проповядваш Евангелието.“
Блажен онзи, който уповава на Господа винаги, силата на Който няма граници, а славата Му няма край.
Уповайте на Господа!