Жегите тези дни едва се понасяха. Слънцето сърдито печеше и не прощаваше на никого. Излязоха стопаните на малкия дом в градината, запретнаха ръкави и се хванаха за работа. Започнаха да връзват доматите, че каквито силни ветрове духат напоследък, могат да пречупят крехките стъбълца. Уговаряха се след това да полеят. В жегата земята се бе спекла като кирпич, и малката влага която идваше от помпата, вятърът бързо грабваше.

Зададоха се тъмни облаци. Стопаните се успокояваха, че са далеч и ще успеят да свършат навреме преди да дойде дъжда.

Изведнъж светкавици една след друга започнаха да раздират небето. Прогърмя съвсем наблизо. Клоните започнаха да се превиват пред вятъра, сякаш му се молеха да ги пощади. Притъмня и големи капки дъжд започнаха да удрят по лицата на хората. Всичко се изпокри

Изведнъж забарабаниха „камъчета“ по стъклата, покрива и откритата ламарина. Жената притича до прозореца и изстена:

– Градушка! Господи, смили се над нас, – шептяха безмълвно устните й.

Всички, които бяха в дома, вдигнаха поглед нагоре и извикаха за помощ към Бога.

Жената все още се взираше навън, погледа й беше привлечен от нещо и тя викна:

– Вижте, вятърът задуха хоризонтални, дръпна ледените топчета настрани и ги отнесе нанякъде.

Заваля силен дъжд, но градушката бе изчезнала. Жадната земя поглъщаше с пълни шепи животворната влага и тръпнеше отмаляла.

Когато изгря слънцето, стопаните на малкия дом, излязоха на двора. Нищо в градината не бе повредено. Само бе съборен един кол, но той не бе нанесъл щети.

Усмивка озари лицата им. Благодарност и хвала се издигнаха с ръцете им вдигнати нагоре към Спасителят, Творецът на цялата вселена. Сърцата пееха, а очите им се замъглиха от радостни сълзи.

Новата атракция в цирка била „Говорещ кон“.
На арената излиза ездач с кон. Залата е пълна. Барабанът бие. Ездачът казва на коня:
– Говори!
Конят само поклаща глава.
– Заповядвам ти: Говори!
Конят отново само маха с глава. Зрителите започват да свиркат. Конникът настоятелно казва:
– Говори, ще загубим всичките пари. Ще издъхнеш от глад.
Конят продължава само да маха с глава. Зрителите започват да хвърлят домати. Конникът умолява животното:
– Ще те облека в злато. Ще ти купя всичко каквото искаш. Ще станеш известен, ще обиколим света. Моля те, говори!
Конят неохотно обръща глава към конника и казва:
– Защо са ми пари и слава, щом не знам най-главното. Защо изобщо живея?
Конникът въздъхна, потупа коня по врата и каза:
– Е, най-сетне това тъпо животно проговори!

Един мъж дошъл да кандидатства за портиер в компанията Microsoft. Мениджърът на отдел кадри му задал няколко въпроса, след това му дал да попълни един тест и накрая обявил решението си:
– Вие сте приет на работа. Моля оставете електронния си адрес, за можем да ви съобщим кога трябва да дойдете точно на работа.
– Но аз нямам компютър, – казал объркано човека, – нито електронен адрес.
– В такъв случай не можем да ви наемем на работа, защото вие виртуално не съществувате.
Човекът си тръгнал тъжен, незнаейки какво да прави. В джоба си имал само 10 долара. Изведнъж му хрумнала идея. Отишъл на пазара и купил 10 кг домати. След това започнал да ходи по домовете и да предлага от товара си. Така за два часа успял да удвои капитала си
Това той направил много пъти и натрупал доста пари. След известно време си купил кола, по- късно камион, а след известно време си отворил фирма за доставки на стоки. След пет години имал голяма мрежа от супермаркети. Замислил се за бъдещето си и това на семейството си и решил да застрахова имуществото си.
След преговори със застрахователния агент, бил помолен да си остави електронния си адрес, за да му бъде изпратено най-доброто предложение. На което търговецът отговорил, че няма дори и компютър.
– Това е невероятно, – недоумявал застрахователния агент, – имате такъв голям бизнес, а нямате електронен адрес! Представете си само, какъв щяхте да бъдете, ако имахте компютър?
След като поразмислил малко, търговецът казал:
– Щях да бъда портиер в Microsoft.

Оказва се, че работата на компютъра причинява кожни проблеми. Дерматолозите смятат, че компютърното излъчване прониква в кожата и разрушава вътрешната структура на влакната.
Кожата, особено сухата дехидратира бързо и губи еластичността и твърдостта си. Компютърната атака е причина за появата на бръчки и отпускането на кожата.
Как да неутрализираме въздействието на компютъра?
Немски учени са открили, че доматите и зелето защитават кожата от компютъра. За целта е необходимо да се приемат не по-малко от 500 грама на ден от посочените продукти.
Холандски колеги предлагат след работа с компютър на всеки половин час да се пие глътка вода, в която е разтворен сок от лимон или грейпфрут. Препоръчват също да се пие по 300 милилитра прясно сварен зелен чай. Те смятат, че ако върху лицето се търкат парченца от ябълка или замразени плодове, това също може да предпази кожата от излъчване.
Японски експерти развиват идеята, че около монитора трябва да се поставят саксии с кактуси, които приемат най-малко 50 % от компютърната радиация..Оказва се, че кактуса не само приема  вредните излъчвания, но насища въздуха с кислород.
Канадски козметици смятат, че ако лицето не е покрито с пудра, достатъчно е да се натърка лицето с кърпа намокрена с минерална вода.
Учените са единодушни, че където има усилена работа с компютър трябва да се инсталира климатик, вентилатор или най-малкото по-често да се отварят прозорците. Знае се, че компютърът привлича праха, а той уврежда кожата. Жените работещи на компютър трябва да прилагат овлажняващи кремове.
Докторите от Литва препоръчват поне един ден да се почива от работата с компютър. Те предлагат мощен метод за дихидратиране на кожата  –  измиване с ръжен хляб. Крайщник от такъв хляб се залива с гореща вода и се остава да се отцеди. Този разтвор отлично замества водата.