Бог няма недостатъци, за да иска от мен да ги запълня. Той е цялостен и изобилва от щастие.  Бог е планински извор, а не поилка.

Планинският извор има в изобилие. Постоянно прелива и снабдява другите.

Поилката трябва да се пълни от помпата с кофа. Така че, ако искате да получите нещо от поилката, трябва да работите здраво, за да я подържате пълна и да ви бъде полезна.

Но ако се надявате на извора, паднете на колене и пийте до насита. Като се освежите и добиете сила, идете при хората в долината и им кажете какво сте открили.

Така е и с Бога идваме при него да пием и да се изпълним сила, за да отидем след това и да го прославим.

Той беше не само хирург, но и лекар. Понякога, в случаите, когато лекарствата не помагаха, той прибягваше и до други средства. Веднъж се скарал с едно семейство, чийто домашен лекар беше, и те престанали да го викат. Но след време пак прибегнали до него.

Стопанката на къщата лежала тежко болна и лекарите я били отписали. Докторът  влязъл в стаята, спрял се и се загледал мълчаливо в болната.

На главата си носел своята огромна шапка с увиснала периферия, а под мишницата голям хляб.

И както си стоял и гледал съсредоточено, чупел хляба, дъвчел, а трохите падали по палтото му и на пода. Жената лежала бледа и неподвижна, със затворени очи. Край леглото се били събрали домашните, кой прав, кой коленичил и тихичко хлипали.

Изведнъж докторът започнал да взема шишенцата с лекарствата, да ги подушва едно по едно и да ги изхвърля пренебрежително през прозореца. Когато изхвърлил и последното, пристъпил до леглото, оставил хляба на гърдите на умиращата и креснал:

–  Какво сте се разревали! Нищо й няма. Тя се преструвала. Я си покажи езика!

Хлипанията мигом престанали и разгневените близки забравили скръбта си. Почнали да ругаят доктора, задето се държал така лошо пред един смъртник.

Ала той ги прекъснал грубо:

– Тъпаци! Вие ли ще ме учите? Казвам ви, че нищо ѝ няма. Болна е от мързел. Трябва й само парче печено месо и едно изкъпване. С нейните префърцутени номера, тя…

Тук умиращата станала от леглото и в очите ѝ заискрял войнствен блясък. И тя изляла върху доктора цялата си наранена душа.  Истинско изригване на вулкан, съпроводено с гръмотевици, светкавици, вихрушки, трусове, вулканични камъни и пепел.

Така той предизвикал желаната реакция и жената се оправила.

Такъв беше докторът чието име бе толкова известно и толкова тачено в долината.

Локоротондо се намира на 410 метра над морското равнище на хълмисто планинско възвишение, наречено Murgia, от латински «MUREX» – стена, заострена скала. Именно „Мурджи Трули“ е известна като долината на Итрии. Локоротондо е географски център на тази уникална долина.
Градът е записан в книгата на рекордите на Гинес, заради петте гласни „о“ в името си. Това е град на балконите. Всички балкони си имат номера.
Население е 14 108 души, гъстотата на населението е 300 душина на Км ². Обхваща площ от 47 км ².
Градът е известен със своите вина и кръгъл исторически център,  от където градът е получил името си, което означава „кръгло мястото.“

Долината на река Хунза, граница на Индия и Пакистан, се нарича „оазис на младостта“. Продължителността на живота на жителите на тази долина е 110-120 години. Те живеят и повече от 160 години, 120 година е средната продължителност на живота в района. Те почти никога не се разболяват и изглеждат млади.
Следователно съществува определен начин на живот, при който хората се чувстват здрави, щастливи, не стареят, на 40-50 годишна възраст месните се къпят в ледена вода, даже при -15 градуса. До сто години играят подвижни игри. 40-годишна жена при тях изглежда като девойка. На 60 години са запазили стройността и изяществото на фигурата си. На 65 години все още раждат деца.
През лятото те ядат сурови плодове и зеленчуци, а през зимата сушени кайсии, покълнали зърна и овче сирене.
Има период, когато плодовете не са узрели, той се нарича „гладна пролет“ и продължава от два до четири месеца. През тези месеци, те почти нищо не ядат, но един път на ден пият напитка от сушени кайсии. Този режим на хранене строго се спазва.
Интересното е, че за разлика от съседните народи, външно те приличат на европейци. Според историците, основателите на първите общини били търговци и войни от армията на Александър Македонски, останали тук по време на похода край река Инд.

Бившия генерален директор на една известна корпорация е направил изследвания върху развитието на човека. Оказало се, че през 60-те на миналото столетие, технологическия прогрес бил огромен. По-рано парите се ограбвали, а сега ги „заработват“ с търговия. И този фактор е станал важен етап в развитието на човечеството, по-специално на икономиката. В средата на ХХ век хората са вярвали, че през следващите 50 години ще бъдат решаващи за живота на Земята. Така и не дочакахме това, с изключение на развитието на компютърните технологии. Приходите постепенно се увеличават, но това все още не е достатъчно. Като следствие от това ние изпълняваме дадена работа за по-дълго време, а обема не се увеличава.
Според Питър Тиел, човекът е забравил как да достигнат нови висоти. В същото време, той копира технология, използвана от няколко години. Е, разбира се има и съответно усъвършенстване.
Има два начина за прогрес. Първият е хоризонталния и представлява копиране на внедрени неща. За пример вземете последните 50 години на Китай. Никой не се съмнява, че в близко бъдеще тази държавата ще бъде подобна на днешен САЩ. Може би китайците ще пропусне някои от етапите, но общата тенденция продължава.
Съществува и вертикален прогрес, той се нарича още интензивен. В основата му лежи създаването на нов механизъм или технология. В научните среди, се нарича „преход от 0 до 1.“ Като правило, източник на такъв напредък е Калифорния, особено в Силиконовата долина. Но това е много малко за нашата цивилизация.
Голям брой от хората отделят повече внимание на глобализацията, а не на технологиите. Ако говорим за зависимостта на развитите и перспективни страни, то технологии вече не се внедряват, както по-рано.При хората не съществува стимул за това. Навярно се смята, че човечеството не се нуждае от технологии.