Всъщност, защо хиляди поколения водени като кукли, непрестанно се женят, орат земята и търсят пари? Къде са богатствата на Ксеркс и красотата на Нефертити? В най-добрия случай изкопаното злато на древния свят е в музеите, а мумията на египетската красавица, във вид на жалка обинтована кукла, лежи в стъклена витрина, за да я виждат желаещите от време на време.
Но ние имаме в ръцете си покана за Божия пир. Този празник не е изпълнен с изобилие от храна и вино, а с радост. Нали душата се подхранва с радост.
Ако чуеш Божия призив в сърцето си, можеш да приемеш Неговата благодат. Тя е навсякъде, където има честен труд и лоялност към хората там, където греха губи силата си.
Най-добрия начин да развалиш настроението си е да почнеш да мислиш за себе си. Най-добрия начин да съсипеш живота си е да живееш за себе си. А най-добрия начин да излезеш от тъмнината в този свят е да предадеш своите проблеми на небето.
Божият дом – това е целия свят. В него ежедневно се извършва литургия. Пасхата не е само през април или май. Тя е винаги във вечността. Само на небето ние ще бъдем лице в лице с Бога, а сега чувстваме само неговата силна и грижовна длан на рамото си.
Нека да не се мамим със заблуждения, външно благочестие и лъжливо мислене, че можем да преговаряме с Бога, като с бизнес партньор. Не е достатъчно само да ходим на църква, да четем, да говорим с хората, нужно е  близко общение с Бога, което да ни промени.
Човек следващ Бога не се нуждае от земните богатства. Той е щастлив да видя, че всичко, на което пада погледът му е изпълнено с тази благодат в изобилие. Всичко това е така, защото в работа, у дома, в сън и будно състояние на първо място поставя Бога. И всичко това земно щастие, небесни дарове и вечен живот ни е даден просто така, даром от любовта. Така че защо да не го вземем?

Тя беше бременна за втори път, но това не я радваше. От първото си дете тя се отърва лесно. Скараха се с мъжа си и тя отиде далеч, и остана у една приятелка да живее.
Но в живота се случва понякога и така. Тя отново се събра с мъжа си и отново чакаше дете, но не го искаше, ненавиждаше го.
Присъни ѝ се сън. Върви  в прекрасна долина. Наоколо летяха птички, пеперуди… растяха цветя. Всичко бе толкова невероятно.
Разхождайки се из тази долина, тя достигна до едно красиво езеро. Водата бе чиста, прозрачна, в нея плаваха игриви рибки и тя им се любуваше.
Продължи по-нататък. Излезе на едно почерняло поле. Премина покрай едно изсъхнало езеро. Дъното му бе набраздено с дълбоки дири.
Отправи се към високата мрачна планина. Намери стъпала, кото водеха към върха. Точно на него се издигаше мрачен и сив дом. Изведнъж долови детски плач. Изтича в дома и видя две креватчета, а в тях лежаха две малки бебета.
Приближи детето, което плачеше. Той бе толкова малко, че се побираше в дланта ѝ. Опита се да го нахрани. Сложи го на гърдата си, но детето продължи да плаче. То не можеше да суче.
Влезе жена, цялата в черно и ѝ казва:
– Остави го обратно, все едно то не може да суче от твоите гърди.
Тогава тя приближи другото креватче. Там спеше красиво малко бебе. Взе го и каза:
– Та това е моя син.
А жената в черно започна да мърмори:
– Тогава го взимай и се махай от тук.
Излизайки от мрачния дом тя се обърна и попита жената:
– А на кого е другото дете, което плаче, толкова ми е мъчно за него?
Тя видя как очите на жената се изпълниха с омраза и злоба, а отговора й бе рязък и груб:
– Нима не помниш?
Тя се събуди. След този сън изпита ужас. Накрая разбра, бе убила първото си дете и сега се опитваше да убие и второто. Спомни си как го държеше в ръцете си. Всичко се преобърна в душата ѝ.
Благодарение на този сън, тя заобича още нероденото си дете.
Дойде деня и тя роди. А то беше толкова красиво създание такова, каквото го видя в съня си.
Тя бе щастлива и каква голяма радост изпитваше, когато го кърмеше. За любовта ѝ нямаше граници.

Когато долепяме морска раковина към ухото си, ние чуваме характерен шум.
Той възниква вследствие на резонанса и усилването на външните звуци вътре в раковината.
Подобен звук може да се чуе ако си доближите ухото до чаша или наведена длан.
Човешкото ухо е много чувствително, така че можем да чуем резонанса на звука в морската раковина.

Утринното слънце вече изливаше лъчите си по планинските върхове и макар долините да бяха още в сянка, те се усмихваха весело в очакване на новия ден, който настъпваше. Селцето, изцяло оградено от хълмове, извисяващи се  наоколо, като че бе прекарало спокойна нощ, заслонено от огромната длан на Твореца.
Всяка къща се виждаше ясно. Куполите на двете черкви се издигаха високо и от слънчевите лъчи позлатените им покриви грееха по-ярко. Кръчмата беше оживена, а от пред се забелязваше фигурата на стария стопанин, с цигара в уста, наблюдаващ пътя.
Пръснати над околните планини къдели мъгла се носеха нанякъде. Някои пълзяха ниско в долината, други се издигаха високо към върхарите, а трети плуваха в златистото сияние на слънцето. Земята и небето се бяха слели. Гледката спираше дъха.
Сякаш за да се добави и чарът на познатото и обикновеното, внасян от природата в подобни сцени, по шосето затрополи рейсът и водачът наду клаксона. Ехото поде звука и го превърна в красива и богата мелодия. Огромните възвишения изпълняваха заедно концерт, като всяко поотделно се включваше със своята нежна мелодия.

Ако вашата компания е готова да експериментира, направете следния опит.
нека един от вас се изправи. Да протегне ръката си с дланта надолу. Сега натиснете с два пръста върху горната част на китката. Тя ще се съпротивлява, искайки да задържи дланта хоризонтално.
Сега под единия крак подложете няколко дебели книги, така че единият крак да бъде по-високо от другия на 20-30 сантиметра. Пробвайте да натиснете отново по дланта. Съпротивлението е изчезнало и ръката леко се спуска надолу.
Според мнението на един от специалистите от медицинския център в Калифорния, при различна височина на опората на краката гръбначния мозък леко се деформира и подсъзнанието „смята“, че това е опасно, затова отслабва контрола на несъществени по негово мнение въздействия.