Колкото и да не е за вярване, някой животни изминават големи разстояния, а после намират обратния път към дома си, въпреки хилядите километри. Не става въпрос само за кучета.
До 1952 г. директорът на едно училище Стейси Ууд живеел в щата Калифорния, След пенсионирането си се оттеглил във ферма в щата Оклахома, намираща се на 3000 километра от първоначалния му дом. Заминало цялото му семейство с изключение на котката Шугър, която била дадена на съседите.
Година по-късно домашната любимка се появила пред вратата на новата къща на семейството Ууд. Била изпосталяла и опърпана, както след дълго и отчаяно пътешествие.
Новопристигналото леко накуцващо животно се оказало Шугър, която била изчезнала от новите си стопани, няколко седмици след като старите напуснали Калифорния. В продължение на цяла година смелата котка прекосила Съединените щати, за да намери своето семейство.
И до ден днешен никой не може да разбере как точно се е случило всичко това.

Вятърът го отвя в една полудържавна транспортна фирма. Директорът се оказа разбран човек, самият той е бил шофьор.
Веднъж той бе при него в кабинета. Звъннаха кметството и помолиха да им се изпрати човек. Имали заседание в някакъв селски район и групата от депутати и чиновници трябвало да се транспортират  до там. Имали много джипове, но нямали достатъчно шофьори. Молбата била да се изпрати някой по-опитен.
Директорът не задържа за дълго погледа си върху картотеката с шофьорите. Вдигна слушалката и се обади на секретарката си.:
– Лидка, прати ми Иван дето кара колата за почистване на канализацията.
Секретарката, простодушна женица попита:
– Този, дето вози лайната ли?
Директорът въздъхна и продължи:
– Да.Кажи му, че тук има една работа за него, обичайна, но на луксозна кола.