Младеж си купил най-модерния iPhone, отишъл у дома си и веднага започнал да се хвали на дядо си:
– Виж, дядо, сега имам нов мобилен телефон!
– И какво толкова му е новото, – незаинтересовано попитал дядото.
– Ех и ти, процесор, памет, размера на екрана се е увеличил…
– И какво от това, – скептично погледнал телефона в ръцете на внука си дядото.
– Как какво? Всичките момичета ще ме обичат и уважават…..
– Не се заблуждавай! Ако нямаш тука, – посочил главата си дядото, – не само момичетата, ами и никой няма да те погледне, какво като имаш тази джунджурия в джоба си. Когато човек има такова нещо в ръцете си не трябва да се пери с него, а да го използва с разум.

Скоро медицински имплант под формата на тънък пръстен може да замени очила за хора със старческо далекогледство.
Това заболяване засяга повече от 1 милиард души по целия свят. С възрастта, роговицата става по-малко гъвкава, поради което е трудно да се види обекти отблизо.
Американски учени са разработили Kamra – тънък, гъвкав очен имплантант под формата на поничка или пръстен, 3.8 мм в диаметър и 1.6 mm ширина на отвора в средата.
Когато устройството се поставя джоб на роговицата, който обхваща предната част на окото, той действа като мембранна камера, регулираща дълбочината на полето, така че пациентът може да види и близки и отдалечени обекти.
Процедурата за поставяне на имплантанта е сравнително бърза. Изисква около 10 минути и местна упойка.
Разработчиците са провели проспективно, нерандомизирано проучване на 507 пациенти, от 45 до 60 годишна възраст в САЩ, Европа и Азия със старческо далекогледство. 83 процента от хора с новия имплантант са показали подобрение на зрението. По-специално, те били в състояние да четат вестник и да шофират без коригиращи лещи.

Беше се появила странна обява: “ Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
Беден човек бе разгърнал вестник оставен на масата отвън.
– Каква глупост! – изръмжа скитникът, след като прочете обявата във вестника и го хвърли.
Той тръгна около къщите да търси храна и отново видя на стената същата обява:“ Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
– Това печатна грешка ли е? Но там беше във вестника, а сега и на стената?! – мърмореше си скитникът и продължи по-нататък.
Когато излезе на булеварда скитникът видя банер, на който пишеше: „Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
Размишлявайки бедният човек реши, че това може да го напише само луд човек и реши да провери. Нямаше какво да губи, освен последния си долар в джоба.
Пристигна на адреса и видя същата къща от снимката. Плахо позвъни. Вратата му отвори красива жена.
– Извинете, – малко смутено каза скитникът, – аз …. по обявата. Това някаква шега ли е?
– Какво говорите, всичко е точно.
– Аз питах за цената на вилата обявена за 1 долар. Наистина ли е толкова? – скитникът недоверчиво погледна дамата.
– Да. 1 долар. Ако се интересувате от предложението, можете да огледате къщата.
Скитникът остана във възторг от видяното и даде последния си долар. Така станал собственик на луксозна вила.
Но все пак решил да разбере, защо на такава низка цена се продава тази имот.
– Извинете, но не разбирам, защо на такава цена продавате тази прекрасна вила.
Жената се засмя и каза:
– Според завещанието на моя мъж, аз трябва да продам нашата вилата и парите да приведа на сметката на неговата любовница. Не можех да не изпълня последната му воля. Обявата виси вече половин година, но вие сте единствения, който откликна на нея. Желая ви всичко хубаво и успех.
И жената си тръгна.
На всеки се дава шанс! Само трябва да се повярва, че невъзможното е възможно.

Много хора с ампутирани крайници твърдят, че ги болят. Понякога това не е болка, а просто чувство, че те са там. Това фалшиво усещане изпитват не само инвалидите. Например, понякога някои от нас имате усещане, че във джоба си няма повече телефон или пък се ядосват, когато чувстват, че някой им звъни, когато телефона им е на беззвучен режим, а после се оказва, че никой не ги е търсил.
Изследователи установили, че различните части на мозъка са свързани с определени части от тялото. Когато се отреже крайник, връзката му с мозъка остава активна, докато мозъкът не обнови „картата на тялото“ и не свикне с това, че този или онзи крайник вече го няма. За хора, чувстващи несъществуваща вибрация на телефона, са развити аналогични неврони структури.
Страното е, че хора, които не се разделят с телефона си, го възприема като част от тялото. Може би това обяснява случая, когато сме си забравили телефона у дома, но чуваме и усещаме позвъняванията. Това е повод за безпокойство, тъй като ние силно сме привързани към технологиите.

24 -годишният предприемач от Атланта Роб Райнхарт, започнал да доставя поръчки за напитката Soylent. Особеността на този продукт е в това, че той съдържа всички необходими вещества за организма: въглехидрати, мазнини, протеини, аминокиселини, микроелементи, както и огромно разнообразие от витамини. Тази напитка дава възможност на човека да се откажат изцяло от обичайната храна.
Сместа е бял прах, разтворим във вода. Райнхарт заявява, че група от хора заедно с него изключително ползвали този продукт и се чувствали добре. Участниците в експеримента твърдят, че напитката е много по-полезна от обикновената храна, която често не разполагат с необходимите микроелементи.
Авторът на коктейла твърди, че прахът води до стабилизиране на теглото. Освен това, за разлика от природните продукти, които често съдържат токсини, патогени и паразити напитката е напълно безопасна. Говори се, че такъв прах може да реши проблема с глада. За месец напитката, която трябва да се консумира струва 100 долара.
Дали това е „храната на бъдещето“?
В случая съм малко скиптично настроена. Подобни смеси през 80-години бяха предложени от японците и други изследователи. Но накрая се отказаха от тях, като установиха, че принасят повече вреда отколкото полза. Минимум, стомахът престава да работи и скоро престава да възприема обичайна храна.
За воените и специализираните части постоянно има такива подобни разработки за храна. Така те тъпчат джобовите си с нея и ходейки „ядат“ за около половин месец. Освен това „прахът“ изобщо не тежи, а човекът е боеспособен и нахранен.