Работният ден свърши и домакините се юрнаха към магазините. Ако кажехме, че това е точното време за образуване на опашки, щяхме да ударим джакпота.

Уморени с натежали глави от проблеми. Хората бавно пристъпваха един зад друг, за да вземат необходимите продукти за в къщи.

Една жена накупила доста неща, задържаше опашката като се чудеше, кое в коя торба да смести, защото те вече бяха препълнени. Мъж прехвърли 50-те неспокойно пристъпваше от крак и от време на време си гледаше часовника. Изведнъж вдигна глава, посочи ролките тоалетна хартия, които жената с голямо усилие едва набутваше в една от чантите и попита:

– Извинете, госпожо, за какво ви е това? – обходи опашката с поглед, усмихвайки се хитро и едва доловимо намигна приятелски.

Жената беше притеснена и ядосана. Тя изгледа войнствено мъжа и каза назидателно:

– Я не се правете на неандерталец! Какво използвате в тоалетната? – победоносно вдигна глава, искайки да каже: „На какъв ми се прави този. Ама и аз му го казах, както трябва“.

Мъжът, правейки се, че не разбира за какво го питат, добави невинно:

– Вода!

Жената почервеня като нагорещен вулкан, готов веднага да изригне, а опашката се залюля от едва доловим смях, който заплашваше да я залее.

Някой влязъл в супермаркета на едно малко градче и си купил билет, който спечелил джакпота от 590,5 милиона долара.

Такава сума човек трудно може да си представи.

Ако се сравни с годишният бюджет на малкото градче – 49 милиона долара, то тя го превишава 12 пъти.

Кой е победителят, никой не знае, защото той не се е появил до края на седмицата. Дори и да се появи в понеделник, той трябвало да се свърже с адвокат или счетоводител, за да приведе нещата си в ред.

По статистика в този район има повече победители в лотарията, отколкото на други места.

За сега градчето тръпне в очакване да разбере, дали спечелилия е техен познат или случайно преминаващ през града.