Котките и други млекопитаещи пренасят за холката децата си, които в този момент се успокояват и стават почти неподвижни.

Ефектът на умиротворението може да се постигне и при възрастни котки, ако се събере кожата на шията и я закрепите с обикновена канцеларски кламер.

Експериментът при мишките показва, че такова поведение се обуславя чисто физиологично. Животни, инжектирани с анестетик в шията, не снижават активността си при захват, тъй като сигналите на нервните окончания не достигат до церебелума.

Значението на този механизъм се състои в това, че децата не пречат на майката бързо да ги премести извън опасностите.

Учителката попита учениците си:

– Деца, можете ли да обясните думата летописец?

В класната стая настъпи тишина.

Изведнъж Васко скочи и бързо каза:

– Това означава, че лятото си е отишло.

– Как така? – недоумяваше учителката.

– Много е просто, – засмя се Васко – дори и вие не се досещате. Вижте, лятото са го отписали и то си е отишло…..

През годината хората харчат много тоалетна хартия, особено в големи семейства с много деца.

Но когато ролката свърши, често я хвърляме в боклука, като не позволяваме на въображение ни да се развихри. Оказва се, че те могат да принесат много по-голяма полза, отколкото сме предполагали.

Следващият път не изхвърляйте ролката от тоалетната хартия, а я изпробвайте за някоя от следните идеи.

Тъй като картонът се разгражда и се разлага във времето, такава ролка ще бъде отлично място за вашите разсад.

За да си направите кутия за моливи, трябва малко да се потрудете, но така ще използвате нещо, което сте направили с ръцете си.

Погрижете се за пернатите си приятели, правейки проста хранилка. Намажете рулото с фъстъчено масло или с нещо лепкаво, а след това го посипете със различни зрънца.

Петър изведнъж реши да отиде на риболов. Всъщност това бе кодовото название за среща с приятели на чашка. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, той каза на жена си:

– Ще взема Станислав със себе си. Ще пошляпа във водата. Ще поиграе на чист въздух.

– Да не го изгубиш някъде, – тревожно го погледна жена му.

– Как ще го загубя, та той вече е голям, – засмя се Петър, като тайно намигна на сина си.

Докато Петър беше на реката, под сянката, където си пийваше с приятелите си, петгодишният Станислав бе оставен на свобода. Детето се къпеше, препичаше се и не усети кога изгоря на слънцето.

Когато Петър видя зачервеният гръб на сина си разбра, че е станала беля. Бързо взе момчето и го заведе в близката болница.

Там ги посрещна една възрастна медицинска сестра, на която всички викаха леля Мира.

– Май сте прекалили със слънцето, – каза им тя, – но аз имам чудодейно лекарство.

Медицинската сестра намаза с мехлем изгорелия гръб на Станислав и нещата се понаредиха.

По време на лечението медицинската сестра смъмри безотговорния баща:

– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват, но родителите, особено бащите трябва много да внимават.

Вечерта мъжът се върна със сина си в къщи. Застана пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът бе намръщен и ядосан.

Жената попита:

– Какво се е случило?

Мъжът ѝ наведе глава и нищо не каза.

– Как какво? – свил устни, каза синът настървено. – Докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре….

Есента си отиваше. Слънчевите лъчи бързаха да дарят деня с поне малко топлина. Скоро щеше да застудее и снегът със своята бяла пелерина щеше да покрие всичко.

Велко се разболя и сега вардеше кревата. От болестта или това, че не можеше да се движи и да играе с другите деца, момчето залиня и нищо не искаше да яде.

Майка му Зорка много се тревожеше за сина си. Тя повика лекарят още, когато Велко не бе отпаднал на цяло. След прегледа, тя попита:

– Докторе, какво му е? Нищо не иска да яде и от ден на ден слабее.

– Ще се оправи, – усмихна се окуражаващо лекарят. – Купете му малко грозде.

– Но къде по това време да намеря грозде? – попита притеснено Зорка. – Дори и да го поръчаме от там, където все още го има, докато дойде, няма да може да се яде.

– Грозде има в царската градина, – уточни докторът.

Бедната жена взе малкото пари, които имаше и отиде до царския дворец.

Там стражите я спряха:

– Къде си тръгнала, жено? Тук не може да се влиза така.

– Дете ми е болно…..

– Махай се от тук! Това е царския дворец, а не болница, – прекъсна я грубо един от стражите.

– Но, моля ви…

– Отивай си, докато не ти се е случило нещо лошо, – заплашиха я стражите, без да я изслушат.

Царската дъщеря Мария чу гълчавата и отиде да види какво става. Тя видя бедната жена, която стражите гонеха от вратата.

– Стойте! – извика Мария. – Какво иска тази жена.

– Дъще, – падна на колена жената пред девойката, – синът ми е болен. Лекарят ми каза да му купя грозде. Каза ми че такова има само в царския дворец. Ето нося всичките си пари…

– Бедничката ми, ти си се объркала. Моят баща е цар, а не търговец.

Зорка трепна. Последната надежда, да помогне на сина си да оздравее, угасна в нея.

– Царят не продава грозде, той може само да ти го подари, – продължи девойката.

След това тя отведе жената в царската градина и от там и откъсна няколко грозда. Подаде ѝ ги и каза:

– Занеси ги на сина си! И нека той оздравее по-скоро.

Не трябва да превръщаме Господния дом в място за търговия. Нашият Цар не е търговец. От Него нищо не можеш да си купиш, защото Той ти дава всичко даром.