Любовта към доброто се нарича ентусиазъм и ражда Пиндаровците и Милтоновците; омразата към злото се нарича сатира и ражда Лукиановците и Волтеровците.
Тези две чувства са еднакво нужни на обикновения човек, за да има напредъкът. Затова виждаме ентусиазма и сатирата, любовта към доброто и омразата към злото да вървят открай време с напредъка на човечеството — Аристофан до Платон и Хайне до Шилер.
Ентусиазмът вдъхновява великите хора, които издигат верските, нравствените и политическите сгради, в които се подслонява човечеството. Но тези сгради, тъй като са дело на човека,  имат несъвършенства и недостатъци. Забелязвайки тези дефекти, сатирата постепенно разрушава постройката и вместо нея скоро се възправя друга, по-съвършена, на която е съдено да бъде скоро също така срутена и така, строейки и разрушавайки, ние вървим напред.
Невъзможно е за едно общество да съществува без ентусиазма, т.е. предаността към институциите, които го крепят, но също така е невъзможно за него да напредне без сатирата, която подкопава тези институции в името на едно по-добро бъдеще.
А спре ли едно общество да върви напред, то веднага загнива и умира, както отмряха египтяните и индиянците, защото искат да обожествят, т.е. да направят безсмъртна и непроменима своята цивилизация, вместо да вървят напред като разрушават и строят отново.
Докато на света не се възцари доброто, докато не се издигне верска, нравствена и политическа сграда без пороци и недостатъци, сатирата е необходима.
Шелинг счита. че сатирата е необходима „като непримирим враг на настоящето“ , т. е. на злоупотребите, извращенията и „съюзник на бъдещето“, т.е. на напредъка.
Сатирата, а именно наказанието на порока и глупостта чрез присмеха, е използувал  и самият Бог спрямо първия човек. Писанието ни учи, че Адам, обзет от надежда да стане равен на своя създател, престъпил неговите божи заповеди и тогава Бог, за да го накаже за непослушанието, го изгонил от рая, лишил го от безсмъртие и докато клетникът стоял пред него треперещ, гол и изнемощял, той добавил и насмешка към наказанието, като му казал: „Ето, Адам, и ти стана като нас!“, а това според свети Василий и останалите тълкуватели е подигравка, с която Бог осмял безумието на първия човек.

Жител на китайския град Синсианг бил изплашен от неизвестни животни, бягащи по улиците на града. Тъй като в този град се намират редица научно изследователски центрове, повечето мислят, че са се сблъскали с резултати от генетични експерименти.
Съществото напомняло по телосложение на териер, но е съвършено голо. Само на главата има бяло снопче от косми. Опашката е бяла и космата. Кожата е розова покрита с тъмни петна.
На всички запитвания в полицията, обикновено казват, че това е обикновено голо куче, което е много скъпо и има свое родословие. Това същество не прилича по телосложение на посочената порода, която има много къси крака. Козината в посочената порода е много повече, отколкото на това същество.
Възможно е генетичните дефекти на познатата порода да са премахнати или това е някой неин подвид.

„Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ (Битие 32:27 NLT)

Има криза, за да ни насочи в правилната посока, а след това тази криза се използва, за да развива нашия характер. Едно нещо, което сигнализира, че се нуждаем от промяна е, когато изповядваме, че самите ние сме проблема. Спираме да обвинява други хора, и признаваме, „аз съм проблема в живота си.“ Докато не разберем това, не може да има голяма промяна в живота ни. Това е пробив, от който ние се нуждаем.
Бог попита Яков, „Как ти е името?“ Това е много странно искане, защото Бог явно знаеше името на Яков. Ние трябва да разберем, че в древните култури,  името е било изява на характера, това което наистина представлява човек. Вашето име може да е висок или къс, или смел или мързелив. Това име, което сте получили   ви характеризира. Това не е просто нещо, което звучи хубаво, то представлява вашия характер.
Това е проблемът, защото „Яков“ означава „измамник, манипулатор, лъжец“. И Яков живя дълго с това име. Когато Яков каза: „Моето име е Яков,“ Това е акт на изповедта. „Аз съм манипулатор.“
Трябва внимателно да се вникне в това: Ние никога не ще бъде в състояние да се променим, докато ние открито и честно  не признаем грешките си, нашата слабости, нашата вина, нашите дефекти, изповядвайки това пред себе си, други хора и пред Бога.
Помислете върху това:
Какво трябва да призная за себе си? Пред кого трябва да го призная?

Такъв вид пилета са резултат от експериментите на израелски учени години наред. Това творение по достойнство може да се оцени само от готвачите.
Когато ги видиш за първи път, ще бъдеш шокиран. Учените от селскостопанския факултет на Еврейския университет са успели да осъществят хилядолетната мечта на домакините. Сега пилетата няма да се скубят вече.
Тези пилета нямат дефекти, те не са чудовища, нито мутанти. Те са подобни на човека албинос. Не разполагат с пера и пух.
Преди две години, поради горещото и сухо лято, хиляди птици са загинали поради прегряване. Земеделските стопани са претърпели огромни загуби. Всичко това се е отразило на цената на месото.
Никаква разлика не е установете между пернатите и тези без пера пилета.
Както обикновено, този експеримент е предизвикал гнева на защитниците за правата на животните. Те поискали да се прекратят тези опити с птици. Според тях никой не трябва да се опитва, да променя природата.