Почти всеки ден се появяват необичайни зарядни устройства за смартфони и таблети.
Новото устройство се основава на двигателя на Стирлинг – топлинен двигател, познат още от XIX век.
Принципът на действие се основава на температурните разлики при работата на този аксесоар.
Новостта предстявлява поставка за чаши. На корпуса има монтирано устройство с два цвята. Едната страната е обозначена с червено и на нея се поставя гореща напитка, а другата е синя и се поставя студена напитка.
Създателите на устройството отбелязват, че ефективни са всички топли напитки.
В идеалния случай аксесоарът е способен да заради акумулатор с такава скорост, с каквато един смартфон или таблет са включени към мрежата.
На практика в най-скоро време това устройство ще стане доста търсено.

Учителите, които ще разнасяте знанието  навред по българската земя: „Дерзайте“! Вие сте сеячите! Вие хвърляте семето на бъдещето в чернозема на днешния ден.
Защото какво е една  страна  без знание?
Земя, която днес е градина, а утре ще бъде само пясък и голи скали, и нито стръкче зеленина.
Много народи са създавали могъщи държави, но са изчезвали, защото не са имали свя азбука. Тя е като варта, която споява тухлите и държи сградата изправена.
Духат ветрища, а на сградата й няма нищо. Словото свързва с вечни връзки народа.
Държава, споена с такива връзки, стои изправена и устоява на всякакви бури.

Преди три години над село падна голям град. Стъмни се посред бял ден като привечер, засвятка, задуха, облаците легнаха с търбусите си върху земята и небето се продъни.
Градушката би и кълца, а като се просветна и небето отново се засмя, всичкото наоколо приличаше на една извадена из подмолите удавница.
Хората от селото излязоха навън с децата, а старците, стояха с наведени глави и мълчаха.
Всички знаеха, че Бог беше изпратил тази градушка, но никой не повдигна ръка към небето и ничия уста не изрече проклятие.

Времето не съществува, поне така както го разбира обикновения човек. То се състои от интервали и всеки интервал е само една от фазите на толкова обширен свят, че човешката мисъл е безсилна пред него и не може да го обхване изцяло.
Но какво е самото време? То се проявява като безкрайна среда, простираща се в миналото и в бъдещето, макар че не съществуват нито минало, нито бъдеще. Има просто едно безкрайно множество от интервали, простиращи се в двете посоки и всеки интервал е една от фазите на вселената.
Човекът много отдавна мислено е пътешествал във времето, това е продиктувано от желанието да се върнем във вчерашния ден или да отидем в утрешния.
Сега той знае, че такова пътешествие е невъзможно, че един и същи момент време е затворен в своята собствена капсула, че земята се движи в един времеви интервал от раждането до самия край, и че тя е възникнала и ще се върне в небитието в един и същи момент от време.
Можете да пътешествате във времето, но не в миналото и в бъдещето. Ако притежавате усет за време, може да преминете от един интервал в друг и тогава се оказвате в друг свят, а не във вчерашния или в утрешния ден.

Чаках сякаш цял ден. По едно време се зададе и дългоочаквания превоз. Трябваше да се кача в автобуса, но се бе натрупала голяма навалица.
Хората се блъскаха с ръце и лакти, с нозе и колене, наместват се, изтикват се един другиго, ругаят се. Така всеки си пробива път и влиза.
За мене е очевидно, че ако искам да се кача, трябва да постъпя като тях.
Но аз тутакси, без никакво колебание, реших:
— Тръгвам пеша.
И все пеша вървя, вече цял живот.