Един ден, след бурна нощ на земята под терасата намериха врабченце. То беше още много малко и сляпо. Първоначално си мислеха, че е мъртво.
Но се оказа живо. Занесоха го в къщи и го сложиха в една картонена кутия. Опитваха се да го хранят, но всичко беше безуспешно. Когато започна силно да чирика, те го изнесоха на балкона.
То огласяше терасата часове наред. Най-накрая там долетя друго врабче, което започна да го храни. На всяка 15 минута то му носеше бръмбари и трохички. Това продължи две седмици.
Малкият врабец видимо порасна и укрепна, но остана сляп.
Приютилото го семейство се обърна към ветеринара, който предписа капки за очи.
Скоро врабчето се поуправи и започна да си играе с децата на домакините, като се криеше зад саксиите на балкона.
Другото врабче продължаваше да навестява храненика си и веднъж даже му показа как да лети.
В семейството добре разбираха, че ще дойде и този момент, когато врабчето нацяло ще се възстанови и ще отлети.
Странно е, но когато ги напусна, отново започна буреносно и дъждовно време, което се задържа няколко дена и те се притесняваха как ще се приспособи врабчето към новите условия.
След като изпече слънцето и всичко се стопли, децата намериха техния познайник спящ в една саксия с цветя на балкона. Радостта им бе голяма.
Архив за етикет: ден
Не петък 13-ти, а вторник 13-ти…..
Петък 13-ти не винаги е считан за най-нещастен календарен ден.
В Гърция и испаноезичните страни традиционно се боят от число 13 във вторник.
В Италия се страхуват от 17-ти петък, тъй като 17 е по-опасно от 13 за италианците.
Страхът от такива числа може да окаже обратно влияние на вероятността за нещастие.
Например, в центъра по застрахователната статистика в Холандия са изчислили, че в петък 13-ти се случват по-малко аварии и застрахователните вземания, отколкото в нормални дни, тъй като хората са склонни да се държат по-предпазливо или изобщо да не излизат от домовете си.
Миниатюрна ютия
Бизнесмените винаги трябва да изглеждат добре. Тяхното облекло трябва винаги да е идеално изгладено. Но не винаги има време за това. За преодоляване на този проблем идва новото изобретение – миниатюрна преса за панталони.
Това устройство не ще може да изглади панталон или риза изцяло, но може да помогне да се премахнат някои малки дефекти във външния вид. То е в състояние да изглади малките гънки върху панталона и да изправи ръбовете му. Така че за кратко време човек може да се подготви за важна среща или интервю след дълъг и тежък работен ден.
Мобилната преса за панталони е устройство, при което желаната област от дрехата се разполага между две нагрети пластинки. Размерът на прибора е 60 х 100 мм, така че лесно да се гладят яки, маншети и части от панталоните.
Пресоващата плоча може да се нагрее до 95 градуса за около 3 минути след включване, така че производителите предлагат устройството да се използва за приготвяне на закуска, но разбира се на шега. То работи с 3 батерии от типа АА, както и чрез USB, така че можете да се освежите, без да напуска работното място.
В момента мобилната преса за панталони е достъпна само в Япония и струва 980 йени.
Винаги има надежда
Спасението идва винаги, когато най-малко го очакваш. И най-сложните проблеми най-често се решават изведнъж и неочаквано……
Ако се съсредоточим в днешния ден, ще забележим, че проблема е станал малко по-лек.
Кой е казал, че трябва да преместваме планини? Кой е казал, че трябва да правим планове за бъдещето? Никой, освен нашето въображение, помрачаващо нашият ум с лъжливи проблеми.
Бог иска да слушаме гласа му днес. За това, ако прогоним мислите за миналото и бъдещето, които заглушават гласа на Господа, ще чуем какво Той иска да направим днес.
Тъй всяко нещо си става на неговото време. В даденият момент е най- добре да слушаме.
Нека не отлагаме това за утре!
Скръб и радост
Бил летен празничен ден. Едно семейство се приготвило да си почине от градския шум и суетата на деня в лоното на природата. Бързайки към гарата изведнъж семейството разбрало, че са забравили парите си у дома. Мъжът трябвало да се върне, а когато запъхтян успял да пристигне на гарата, където го очаквали с голямо нетърпение останалите членове от семейството, влака вече тръгвал и те не могли да се качат в него.
Започнали упреци, раздал се ропот, появили се сълзи заради неосъществимата разходка в природата.
Всички хора са склонни да се отдадат на скръб и печал, ако са лишени от очакваното удоволствие и радост.
След около час, когато нашите познайници, поради това. че изпаднали в затруднено положение и не могли да заминат, в града се разчула новината за ужасната катастрофа станала с влака, в който те щели да пътуват. Тогава скръбта и съжалението на семейството се превърнала в благодарствена молитва и ликуване.
Господ често ни лишава от някои удоволствия и така ни спасява от опасностите на живота, както физически, така и духовни. Ето защо, ние винаги трябва да Му благодарим за всичко.
