Има едно място на планетата, до което се достига чрез дълъг полет – Giraffe Manor. То се намира в Кения.
Хотелът не е нов, но жирафите, както кученцата и котенцата не отегчават с присъствието си.
Животните се отглеждат в имението. Те се движат свободно навсякъде около дома. Поглеждат през прозореца и си взимат закуска от масата.
Според гостите и собствениците на хотела, които започнали да развъждат жирафи през 70-години, такъв близък контакт с жирафите облекчава стреса.
Хотелът разполага с шест апартамента, в които стопаните частично са съхранили декора на колониалния дом от 30-те години на ХХ век. Той е на 10 минути път с кола от Найроби, на 30 км от международното летище Jomo Kenyatta. Отворен е през цялата година, с изключение на април и май.
В цената за нощувка се включва вино и коктейли.

Това не е Photoshop, не е рисунка, не е халюцинация, ното пък декор за заснемането на филм за гномове и тролове. Това е истински дом.

Намира се в селскостопански район в Португалия. Всеки попаднал случайно тук, го харесва.

Къщата изглежда сякаш е издълбана в камъка. В действителност тя е построен между два внушителни камъка и декорирана с камъни подобни на околните. Така постройката създава усещане за естественост.

Вътрешността на къщата е изградена от дебели дъски, трупи и камъни. От прозореца се вижда витло, което се задвижва от вятъра, така че в дома има и електричество.

Като цяло домът представлява екологично чисто жилище.

Жълтия цвят винаги се възприема като слънчев, позитивен и ярък. За това подаръците и елементи от декора в жълто винаги изглеждат печеливши.
Новата оранжева окраса на лампа, изработена от дизайнери на една италианска фабрика изглежда по-необичайно и елегантно.
Достатъчно е веднъж да я видите, за да разберете, че това е най-добрия подарък за близки и любими.
Новия модел лампа заразява с оранжево настроение. Източникът ласкаво обливащ светлина се е скрил под прикритието на необичайна форма и създава празнична и уютна атмосфера.
С тази лампа вашият интериор значително ще се преобрази и ще изглежда много елегантно.

Тапетите, както и много други неща, са измислени от трудолюбивите китайци. Това се е случило около 200 години преди неща ера. Историята през столетията е донесла до нас името на изобретателя на тапета. Наричали го Чай Лун. Първия лист той е направил от кората на дърво, стари парцали и нишки от коприва.
До 18 век в Европа тапетите са били разкош и само представители на по-богатата класа са можели да си го позволят. Това е разбираемо, тъй като самото им поставяне на стена било много скъпо, защото се правело ръчно.
През 1699 г. някой си Роберт изобретил машина с помощта, листове, на която производството на тапетите се улеснило. Големите листове можели да се правят по-тесни и да се навиват на руло.
Половин век по-късно друг средновековен майстор Цанер разбрал, че полагането на рисунки с помощта на механично устройство е много по–просто и удобно.
Книговезеца Престън построил първата машина за щамповане. Въпреки, че производството на тапети се опростило, за по бедните хора те останали недостъпни. Водещи позиции в производството им принадлежали на Великобритания.
Към средата на 18 век именно Великобритания е снабдила с този декор цяла Европа. По време на Наполеоновите войни търговията рязко спаднала, но след края на войната Европа се надигнала от руините и тапетите започнали да се произвеждат в огромно количество.
През 1813 година в производството на хартиения декор настъпила революция. Била изработена паромеханична печатарска преса. Това позволило серийното производство на тапети, като ги направило евтини и достъпни за всички хора.
Към средата на 20 век започнало победното шествие на тапетите. Тези хартиени материали с различни рисунки се оказали единственият ефектен способ за разнообразяване на унилите, тъмни и тесни жилища на работниците.
Модата на рисунките върху тапетите се е развивала през цялото време. Имало е периоди, когато са се ценели китайските пейзажи и мотиви. По-късно станали популярни библейските сюжети и такива на пасторални теми. След това дошъл редът на „мрамор“, „тухла“, „скъпоценни камъни“, дори „мазилка“.
Технологиите не стоят на едно място. Ако по-рано тапетите са се делели на миещи и не такива, то днес съществуват много повече видове – от нетъкан текстил, плат, венил, стъкло, корк, течност, метал.  Последните три не са получили  широко разпространение.