Космическата агенция NASA публикува футуристични  прогнози, в който се посочва, че през  този век човечеството може да създаде междупланетен космически апарат с  ядрено гориво, който генерира антиматерия и се движи за сметка на нейното изхвърляне. В НАСА вярва, че тези двигатели ще бъдат в ултра-бързи междупланетни кораби, които ще летят до Юпитер за по-малко от 4 месеца, и в допълнение, те ще отвори пътя за нови хоризонти, по усвояване на Слънчевата система.
Човечеството все още трябва да преодолее някои съществени технически проблеми, свързани с производството и съхранението на антиматерия. В противен случай, новата технология няма лесно да се постигне. Първите резултати в тази област ще бъде на разположение след около 40 години, а истинските двигатели на ядрено гориво и антиматерия моат да се появи едва след 60-80 години.
Като суровина за новия тип двигатели може да се вземат  тежки изотопи на водорода – деутерий и тритий, не с един, но две или три неутрона в ядрото. За ядрените реакции е необходим уран, който ще се създава при процесите извършвани от частиците на антиматерия – позитрони, които представляват аналог на реактивно освобождаване. Такъв двигател може да има изключително високо КПД.
Подобен коефициент ще бъде достигнат за сметка на анихилацията между материята и антиматерията. При взаимното унищожаване на частиците се отделя голямо количество енергия. В тези двигатели ще се синтезират нови химични елементи, например хелий. Сега нещо подобно се случва в ядрата на звездите при голямо налягане и висока температура, но без участието на антиматерията.
Друг изненадващ факт свързан с горивото на основа изотопи и антиматерия се явява икономията на това гориво и неговото отделяне. За достигане на Юпитер са необходими 1,16 грама антипротони. Съвременната наука е в състояние да произвежда и до една милиардна част от един грам антиматерия.

Немските инженери от Фраунхофер са разработени еластомери, които не само  забавят нежеланите вибрации, но произвеждат и електроенергия.
В разработката на инженерите  се използват електроактивни полимери. Тези вещества променят своята форма при прилагане на електрически ток към тях. В роботиката, те се използват като линейни двигатели
Авторите с помощта на електроактивни полимери са създали многослойно устройство, където се редували слой полимер с метални електроди, които контролират свиването и разширяването на полимера. При прилагане на това устройство към вибрациите, чувствителни сензори активират движението на полимера в противофаза към вибрациите.
В резултата вибрациите напълно се поглъщат от устройството. Учените са го нарекли „активен еластомер“.
Освен това авторите са показали, че при пасивен режим това устройство може да изработва енергия, поглъщайки външните вибрации. Количеството на изработената енергия не е голямо, но достатъчно да захрани няколко сензора , нуждаещи се от автономно зареждане. Например, такива са датчиците при вибрациите на мостовете.
Най-сложния елемент на устройството се оказали електродите, които трябвало добре да издържат вибрациите. С тази задача най-добре са се справили тънки метални пластинки, имащи много голяма площ от перфорации.
Инженерите се надяват, че устройството може да се използва в автомобили за намаляване на вибрациите и да за създаване на автономни енергийни източници.

Учените от Института по Seasteading в Сан Франциско, развиват идеята за плаващи острови. Според проекта малки обитаеми комплекси ще бъдат построени на неизползвани нефтени платформи, който ще се придвижват с помощта на дизелови двигатели.

Всяка 12000-тонова структура ще може да събере 270 жители.

Въпреки утопична мечта, изобретателите са намерили инвеститор.

Основателят на PayPal  милиардерът Peter Thiel е вложил в бъдещото строителство 1,25 милиона долара и е коментирал следното: „Голяма част от хората смятат тази идея за безнадежна, донякъде това е добре, защото няма да се намесват при нейното изпълнение“.

Авторите смятат да пуснат експериментален модел, плаващ хотел с обща площ 34,2 хиляди квадратни метра в края на 1012 г. край бреговете на Калифорния.