Хората се надяват на обещания, дори когато звучат неправдоподобно. Колко пъти сме се лъгали в конкретни неща, хора, събития?
Знаеш ли онази история…? Не? Слушай да ти разкажа.
Един отишъл на сватба и докато ядели и пиели, хората захванали да подаряват, кой менци, кой тава, …. , все скъпи дарове.
Ами сега? Уплашил се човекът и попитал съседа си:
– Сега ли се дават подаръците?
– Не — отговорил му онзи, — сега само се обещават, пък друг път се дават.
Като чул това, нашият човек се провикнал:
– Тогава от мене една крава с телето!…
Обещанията звучат малко като надавания, за които никой на никого не търси сметка. Не вярвате ли? Чакайте да се зададат избори и гледайте какво става…

В едно село дошъл и останал да живее един мъдър старец. Той обичал децата и прекарвал много време с тях. Правел им подаръци, но те били много крехки.
Колкото и да се стараели децата, новите играчки често се чупели. Децата се разстроивали и плачели. Минало известно време и мъдрецът отново подарил играчки на децата, но те били още по-крехки.
Веднъж родителите не издържали и отишли при мъдреца:
– Ти си мъдър и желаеш само добро на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Те се стараят много, но играчките се счупват и те плачат. А играчките са такива прекрасни, че не може да не се играе с тях.
– Ще минат години, – усмихнал се старецът, – и някой ще им подари своето сърце. Може би, това ще ги научи, да се отнасят към такива безценни дарове много по-внимателно.