Повечето хора се опитват да се хранят правилно, стараят се да разнообразят храната си с полезни продукти. Тези, които не са готови напълно да се откажат от животинските протеини, често се сблъскват с въпроса, как да намерят истинско месо.
Много смятат, че в по-развитите европейските страни и небето е по-синьо и продуктите са по-качествени, но в същност жителите на тези страни сами не знаят какво ядат.
Така наречената „месна маса“ у нас се използва за производство на полуфабрикати, като мазнини, колаген и жили… Има и още една категория „розово месо“, това са свалените от костите месни остатъци, кожички и други продукти, които обикновено изхвърляме, когато колим животно. Именно на такова „месо“ се основават днешните салами, наденици и кренвирши. В някои полуфабрикати се съдържа канцерогеният препарат фенилбутазон. Той се използва за лечение на коне и може да допринесе за образуването на злокачествени тумори при хората.
Така че , трябва да се научим добре да разпознаваме истинското и качествено месо. Ето и няколко правила за правилния избор:
1. Месото отглеждано на хормони е меко и не е достатъчно плътно. Ако изгорите парче от такова месо, ще почувствате неприятна миризма на гума. Месото на кравите и свинете, отглеждани с естествен фураж, по своята структура е плътно.
2. Ако искате да се отървете от значителната част на антибиотици в месото, половин час преди да готвите, го поставете в студена вода.
3.  Вие имате право да поиска от продавача на пазара, от когото ще купуват месото, ветеринарен сертификат, с днешна дата , най-много вчерашна. Свинското месо, трябва да има само един печат, а говеждото месо – 4 печата.
4. Ако месото е подуто, то съдържа полифосфати, хранителна добавка Е – 452, която се използват за задържане на вода в месо и месни продукти.
5. При натискане в застояло месото остава вдлъбнатина.
6. Ако при размразяване месото има тъмно кафяв цвят и от него излиза вода с кръв, поздравления, такова месо е размразявано не един път.
И накрая бих перифразирала една фраза: „По-добре да не ям нищо, отколкото да ям каквото ми попадне“.
Грижете се за себе си и бъдете здрави!

Крайна спирка на микробусите. Денят беше тежък и изморителен. Навалица от хора, вечно мърморещи и недоволни пътници, непрекъснато проверяващи диспечери, къде точно се намират колите и защо закъсняват с графика…..
Шофьорите се почиваха успокоени, че и този работен ден е отминал.
Пристигна група от цигани, доста шумни както винаги. Един от тях се отправи към най-близкия от шофьорите и каза:
– Обзалагам се, че за 50 лева ще изям резервната ти гума.
Шофьорът се усмихва и очаквайки невиждано представление, насърчи циганина.
– Ти изглежда си голям ербап!
Циганинът взе резервната гума и започнал да я дъвче. Спектакълът привлече останалите шофьори, които се намираха на паркинга.
След 10 минути циганинът изплю гумата и каза:
– Добре, …… загубих, – като подаде на шофьора банкнота от 50 лева.
Шофьорите доволно се посмяха, но когато се върнаха в своите маршрутки, откриха, че им липсват портмонетата, пари от колите……., а с какво щяха да се отчетат днес, просто е за чудене…..
Е и такива неща се случват понякога!

Френски художник Мишел Лотито е известен с яденето на абсолютно негодни за консумация неща.

На своите представления той ядял велосипеди, телевизори и други елементи, изработени от стъкло, метал и гума.

Един ден разглобил самолет Cessna 150 и за две години парче по парче го изял целия.

Преди шоу той „смазвал“ стомаха си с минерално масло, а по време на яденето пиел много вода.

Смята се, че по време на кариерата си той е погълнала около девет тона метал.

Това оръжие представлява алуминиева тръбичка с дължина половин метър. На единият му край се намира накрайник тризъбец, а на другия здрава гума с диаметър 10-15 мм с примка за палеца.

В тази примка се поставя палецът на дясната ръка и се фиксира средата на пиката. Когато рибата е открита и ловецът се намира близо до нея, гумата се отпуска и рибата се нанизва на „вилицата“.

Някои риболовци смятат, че ловенето на риба по този начин по-скоро е спорт, защото приспособлението е малко и уцелва само на метър. А това изисква определено напрежение на мускулите на ръката.

При използването на това приспособление трябва да се съблюдава техниката на безопасност. Много често подводничари, които са го използвали са се наранявали. А възстановяването им отнема доста време.

Цената му е като на арбалет. Но ако опитате можете да си направите и сами такова нещо.

Велосипедът се оказал толкова сполучлива идея, че изобретателите от 19 век започнали да продават на пазара измислени от тях машини, задвижвани с педали. Някои от тях изглеждат прекалено смахнати, за да са истински.
Французинът Франсоя Баратон през 1895 г. предложил машина на педали за корабокрушенци. Освен животоспасяващият апарат, задвижван с педали, тази машина разполагала със спасителен пояс, напомпен с въздух, платно, ако се умориш да въртиш, перка и лампичка за SOS сигнали.
През 1895 г. била изпробвана триколесна печатарска машина.. Докато се прибереш в къщи, можеш с нея да напишеш своето послание на пътя. Тя имала пълнител с мастило. Големи букви били отпечатани на гумите.
През 1897 г. на изложението в Париж бил представен велосипед, който прогонвал умората. Той се поставял в банята. С натискане на педалите водата се изпомпва по тръбата и се изкачва до душа. Така докато въртиш педалите те облива студена струя вода.. Такова упражнение навярно ще ти даде чувство за свежест и бодрост, ако преди това не те хване настинаката.