Не ви трябва филм за възкресение на мъртвите. Скоро това се е случило в Китай. Стара жена погребана в гроб, след 6 дена станала от него, за да похапне.
На 17 февруари 95-годишната Лю Сюфзън била намерена от съседа си без признаци на живот. По неговите думи жената лежала в кревата, не дишала и била напълно студена. Никой не се усъмнил в нейната смърт и организирали погребението й.
На 24 февруари един от съседите минал пред дома на покойната и бил ужасен. Гробницата била празна и в кухнята миришело на печено месо. Съседът едва не припаднал, когато видял погребаната жена на вратата и а чул да казва:
– Искам да ям. Защо сте ме сложили в гроб?
Оказало се, че това не е зомби, а нормална възрастна жена. Според лекарите през тези 6 дни жената е била в дълбока кома, причинена от травма на главата. И само чувството за глад, възвърнало жената към живот.

Франц Шуберт е живял само 31 години. Той е бил цяло поколение по-млад от Бетховен, но го е надживял само с половин година.
През краткия си и труден живот е успял да напише повече от хиляда произведения.
Признанието на таланта му започва с единственият му концерт, състоял се на 26 март 1828г.
Въпреки, че бил изключително надарен музикант, животът му е бил съпроводен от лишения и бедност. В продължение на много години, за да свърже двата края, е бил принуден да дава уроци, но това не довело до значително подобрение на материалните му състояние.
Хонорарът, който получил за първото и последното си излизане пред публика, което преминало с голям успех, помогнал на Шуберт да си купи собствен роял.
Още през ноември същата година композиторът заболява от тиф и умира. На паметника на гроба му е написано „Тук е погребано голямо съкровище и много прекрасни надежди“.

Този замък е разположен в северната част на Чехия. Станал е известен заради прославеният любовник и философ Джакомо Казанова.
По покана на граф Валдщайн, Казанова пристига в Чехия през 1795г. Графът предложил на италианеца място за библиотекар в своя замък, който тогава по австрийски маниер се наричал „Дукс“. Казанова приел предложението, тъй като искал да прекара остатъка от живота си на по-спокойно място. Тук той пишел, в резултат, на което се появили мемоарите му-„Историята на моя живот“.
В замъка Казанова живял 13 години и починал на 73 годишна възраст. Погребан е в църквата „Св, Варвара“.
През 19 век гробището на църквата било закрито и гроба му бил изгубен. Днес никой не знае къде почиват костите на великия авантюрист. Но във замъка ще ви покажат креслото и плоча, на която е записано, че е починал тук.
Говори се, че това кресло подобрявало сексуалната привлекателност на мъжете. За целта, желаещия трябвало да поседи известно време в него.