В един от столичните вестници в Токио била поместена обява със следното съдържание:
„Продават се родители: баща на 70 години и майка на 65 години. Цена 1000 иени!“
Хората четящи това съобщение били учудени:
– Какви времена настанаха! Деца да продават родителите си.
Други добавяли:
– Защо властите допускат такова нещо?
Около тази обява се вдигнал голям шум. Обсъждали я по домовете си и на улицата. Тя се превърнала в истинска сензация.
Вестникът с обявата попаднал в ръцете на младо семейство, което скоро било погребало любимите си родители, загинали при катастрофа. Те още тъгували за тях и желанието на някой да продаде родителите си им изглеждало чудовищно. Те си представяли колко нещастни се чувствали тези родителите в такава ситуация. Какво да очакват от такива деца?
Те решили да купят старците и да ги обградят с любов. Взели нужната сума и се отправили към оказания адрес.
Когато дошли на мястото, видели луксозна вила, потънала в цветя. Решили, че в обявата има грешка, но все пак позванили.
Отворил им възрастен мъж с приятна усмивка. Те му разказали, как прочели обявата във вестника, че са загубили скоро родителите си и че решили да купят възрастната двойка, за да се грижат за тях. Извинили се, че са разтревожили с посещението си господина, навярно е имало някаква грешка в адреса на обявата.
– Не, вие не сте сгрешили, влезте! – поканил ги развълнувано старецът. – Сега ще повикам и жена си.
Той бързо се върнал с жена си и започнал да обяснява:
– Ние сме собственици на този дом. Имаме много пари, но нямаме деца, а ни се искаше да оставим всичко това на някои добри хора. За това и дадохме такава обява. Решихме, че на това ще откликне достоен човек. Честно казано, ние се съмнявахме, че ще се намери купувач на такъв товар. Вашето желание ви прави чест, а на нас ни донесе радост. Ние сме уверени, че вие сте хората, на които можем да оставим всичко, което сме натрупали до сега.

Бог казал на един човек:
– Реших да изпълня три твои желания. Помисли си добре какво ще си поискаш.
Човекът много се зарадвал и веднага казал:
– Искам жена ми да умре и аз да се оженя за някоя по-красива и млада.
Желанието му веднага било изпълнено. Но когато дошли роднините на погребението и започнали да споменават добродетелите на жена му, той разбрал, че е сгрешил и поискал от Бога да я съживи. Останало му само едно желание. Мъжът решил да внимава този път какво си пожелава, тъй като ако допусне грешка вече не може да я изправи. Започнал да търси съвет от близки и познати.
Някой му предложил да поиска безсмъртие.
– Но защо ти е безсмъртие ако здраве нямаш? – казал му друг.
– А за какво ти е здраве ако нямаш пари? – подметнал  друг.
– За какво са ти пари, ако нямаш приятели?
Годините минавали, но човекът не можел да вземе решение: безсмъртие или здраве; богатство или сила; власт или любов…. Най-накрая той казал на Бога:
– Подскажи ми, Господи, за какво да те помоля?
Бог се засмял и като видял, че човекът се намира в затруднено положение, казал:
– Поискай си удовлетворение независимо от това, какво получаваш.

Законът е мъгла, образувана от човешки настроения и грешки, която обгръща морето на живота и затруднява спокойното плаване на лодките, натоварени с деловите и социалните стремления на хората. Заразата, породена от погрешни съждения е благоприятна среда за процъфтяването на всички човешки злини. Мелница, в която случайно уязвените биват смилани между острите камъни на насилието и сляпата съдба. Поле на странна, съдбоносна, интересна, но безплодна битка на умове, в която невежите и неспособните, умните и озлобените, а също и слабоволните еднакво се превръщат в пионки, в играчки в ръцете на адвокатите, злоупотребяващи с техните настроения, суета, желания и нужди. Едно нечисто, отвратително, покваряващо зрелище, едно болезнено тълкувание на човешките слабости и грешки, явяващо се коварна уловка или капан.
В ръцете на силните, законът може да бъде щит и меч, капан, поставен пред краката на непредпазливия, вълча яма, изкопана на пътя на ония, които те преследват. С една дума, той може да бъде превърнат във всичко, което силните пожелаят. Врата към незаслужени облаги, в облак прах, който може да се хвърли в очите на ония, които се опитват да съзрат правдата, в завеса, спусната произволно между истината и нейното претворяване, между правосъдие и присъда, между престъпление и наказание. В повечето случаи юристите са интелектуални наемници, които могат да се купят и продадат за всяка кауза.
Човек винаги се забавляваше, когато слушаше техните банални, но прочувствени разсъждения за морала и в същото време ги наблюдаваше как лъжат, крадат, извъртат по всякакъв повод и за всякаква цел. И най-големите сред тях не са нищо повече от големи и безскрупулни хитреци, които подобно на паяци дебнат в тъмното иззад гъсто изплетените си мрежи приближаването на непредпазливи човешки мушици.
В най-добрия случай животът е свирепа, нечовешка, жестока, безжалостна борба, в която законът е едно от средствата, а неговите представители, едни от най-презрените участници.
Човек също използваше закона така, както би използвал и всяко друго оръжие, за да се предпази от някоя житейска беда и избираше адвокатите си така, както би избрал тояга или нож, с които да се защити.
Те са само оръдия нож, ключ, тояга, с които си служиш, и нищо повече. И след като ти свършат работа, плащаш им и ги забравяш. А що се отнася до съдиите, по правило те са некадърни юристи, издигнали се до положението си благодарение на някаква щастлива случайност, които не биха могли да се мерят с адвокатите, ако им се наложеше да си разменят ролите.
Човек не изпитваше уважение и към тях, твърде добре ги познава. Знаеше колко често те се проявяваха като подлизурки, политически кариеристи и политически наемници, нечии оръдия, приспособленци, изтривалки за краката на финансово и политически могъщите.

Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?