Близо до австралийския град Аделаида се намира язовир Бароса, построен на границата на 19 и 20 век. Той е ограден с полукръгла язовирна стена.
За своите акустични свойства язовирът е получил прякора „Шептящата стена“.
Факт е, че дори и шепнешком изречени думи от единия край на стената, ще се чуват ясно на другия край на разстояние повече от 100 метра.

Свещеник от църква малък град се славел със своето благочестие и порядъчен живот. Той старателно изпълнявал задълженията си. Живеел тихо и спокойно. Редовно извършвал богослужения два пъти седмично и по два часа през седмицата се отбивал в местното благотворително общество.
Един ден той изчезнал. Нямало го и в дома му. Разтревожени хората го търсели навсякъде, но резултат нямало.
Минал месец. Една вечер го видели да седи в клуба на местното благотворително общество и спокойно да пие кафе.
– Отче, къде бяхте през всичкото това време? – попитали го изумени енориаршите му.
– В затвора? – спокойно казал той.
– Как може да се случи такова нещо с вас? – недоумявли всички.
– Много просто, – отговорил свещеникът. – Преди един месец тръгнах да отида при архиепископа, а когато се връщах, докато чаках влака реших да разгледам витрините на магазинчетат наоколо и се увлякох. Но имах много време и умирах от скука. И тогава ми хрумна една идея. Всичкото това време можеше да премине в молитва за погиващите и нещастните. И това време го бях пропилял, а колко много хора погиват …. В това време на перона полицай водеше млада жена. Тя ме посочи с пръст и възкликна: „За всичко той е виновен!“ Сърцето ми се изпълни с мъка и разкаяние. Аз се съгласих с нея и признах, че тя е права.

Той отива там, където ви е заповядано да напуснете.
Ако Бог ви е изпратил някъде, а вие си останете в къщи, защото трябва да се грижите за близките си, със своето непослушание лишавате тези хора да чуят учението и проповедта от Самия Исус Христос.
Ако вия сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град, ако не сте Го послушали, сте Му попречили.
Оставете всички спорове и в никакъв случай не противопоставяйте това, което наричаме „задължение“ на заповедите на нашия Господ.
„Аз знам, че Той ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук …“. Тогава не вярвате, че Христос е говорил сериозно.
Не взимаме ли върху себе си ролята на Божий промисъл относно живота на другите хора? Не вдигаме ли много шум, разяснявайки на хората, че Бог е до тях и не може да се приближи? Ние трябва да си държа устата затворена и да не дремем духовно.
Бог иска да ни покаже Своя Син, Той желае нашите молитви да се превръщат в изкачване на планината на Преображението, но ние не Го остави да го направя.
Той се труди там, където ни изпраща да чакаме.
Чакайте Бог и Той ще направи това, което е необходимо. Просто не се мръщете, защото не можете да видите какво ви очаква! Не ни ли държат на каишка нашите собствени истерии?
Да чакаш не означва да скръстиш ръце и да седиш на едно място, да чакаш означава да се учиш да правиш това, което ти е казано.
Всички тези етапи са от Неговия път и ние трябва да се научим да ги разпознаваме.

Ако попитате кореняка берлинчанин, където се концентрира целия град, той със сигурност ще ви посочи Кройцберг.
Този живописен район, намиращ се в сърцето на мегаполиса, е известен като най-бохемското място в Берлин. Кройцберг не оставя никого безразличен: Пазителите на реда и чистотата с ужас виждат тук градската иамет – крепостта на анархията, а другомислещата младеж – най-стилната зона за отдих и истинска твърдина на задоволеността.
На интернационалния остров на свободата можеш да намериш всичко, от неформално кафе в кухната на всички народи в света до миниатюрни книжарници, предлагащи най-скандалните книги по борсови цени.
Тук процъфтява изкуството и се рисуват най-неприличните графити, събират се пънкари и представители на контра културата. На това място празникът никога не свършва.
Всяко лято на моста разделящ Кройцберг и Фридрихсхайм се разгръща сериозна битка. Според ненормалните берлински традиции весели банди се замерят с развалени домати и се обливат с водни струи от приспособени уръдия.
За тези, които предпочитат по-спокойните развлечения са открити вратите на Берлинската галерия и музея „Топография на терора“.

Алгоритъмът предложен от американските учени ще помогне не само правилно да се раздели тортата, но и земите между отделни градове и държави.
В работата се намесва науката. Учените са предложили алгоритъм, така че разпеделението на парчетата да е справедливо, всички да са щастливи и никой да не остане обиден.
Автори на справедливото разпределение на тортите са станали математикът Юлий Барбанел от Юнион Колеж и политологът Стивън Брамс от университета в Ню Йорк.
А ето и самият алгоритъм.
1. В делението участват две деца – играчи и независим съдия – майката.
2. Първоначално кандидатите казват, кои части от тортата предпочитат. Според математическата терминология те сами определят техните функции на вероятностна плътност – ФВП
3. След това съдията отбелязва всички точки на пресичане на ФВП от двете страни и съотвентно спрямо тях разпределя порциите за всеки играч.
Ако на този етап всяко от децата получи равни части, задачата е решена. Ако не, алгоритъмът се прилага отново.
Играчът, получил най-голямо парче от тортата при първото разпределяне е длъжен да подели със своя противник тези парчета, където съотношението на техните ФВП е най-малко.
Процесът продължава до тогава, докато двете страни не получат еднакво количество торта, оценявайки получените им порции по еквивалентността на цеността им.
Разбира се, тази методика работи при крайни числи за разделяне на тортата и линейните ФВП на двамата играчи.
Учените смятат, че техния алгоритъм може да се прилага и при разделянето на земя между съседи – хора, градове или държави.
Резултата от разпределението е не само справедлив, но също така много ефективен и елиминира всякаква завист и недоволство.