През 1937 г. немския педагог Фридрих Фьобел отворил образователно-възпитателно учреждение за малки деца. Там те могли да играят, да пеят, да танцуват и да придобиват важни житейски умения. Тези заведения нарекъл Kindergarten, което  означавало „детска градина“.
Чрез това понятие Фьобел искал да направи аналогия между тези учреждения и обикновените градини. За децата трябва да се грижим така, както се грижим за растенията.
Днес предучилищните учреждения в много страни се наричат детски градини.

Веднъж при Соломон дошъл един уважаван гражданин, за да се наслади на рибите, които свободно плували в бесейна и казал:
– Аз съм объркан! Всеки ден от живота ми е подобен на предишния, не разграничавам зората от залеза и не търся повече щастието.
Соломон се замислил и казал:
– Много мечтаят да бъдат на твое място, да имат твоята къща, твоята градина и твоите богатства. За какво мечтаеш ти?
Човекът казал:
– Първоначално исках да се отърва от робството, после мечтаех моята търговия да носи големи печалби. А сега аз не зная за какво да мечтая.
Тогава Соломон казал:
– Човек, който няма мечти е подобен на рибите, които плуват в това езеро. Всеки ден за тях прилича на следващия. Те не различават залеза от зората и не търсат щастие.. За разлика от рибите ти сам си се затворил в своето езеро. Ако твоя живот няма никаква цел, ти всеки ден ще се прибираш в дома си и умирайки ще разбереш, че си живял напразно. Ако имаш цел, всеки път, когато правиш крачка напред ти ще се изпълваш с ентусиазъм и страст за живота.
Човекът  се намръщил и казал:
– Това означава ли, че като достигна една цел, трябва да си потърся нова? Когато се изпълни една моя мечта нима трябва да си мисля за друга? И всичко това ще ми помогне ли да стана щастлив?
– Да, –  казал царят.

По-велик е оня, който следва заповедите от любов, отколкото оня, който ги
следва от страх. Изразът на тази любов е „ограда“ издигната около тях, за
да ги зашити от насилие.
За това се препоръчва, когато спазваш една повеля, освен смирение, човек
трябва да е сигурен, че е изпълнил дълга си.
На какво прилича това? На човек, който пази овощна градина. Ако я пази
отвън, цялата е защитена, ако я пази отвътре, защитено е това, което е под
него, а онова зад него остава незащитено.

Учителите, които ще разнасяте знанието  навред по българската земя: „Дерзайте“! Вие сте сеячите! Вие хвърляте семето на бъдещето в чернозема на днешния ден.
Защото какво е една  страна  без знание?
Земя, която днес е градина, а утре ще бъде само пясък и голи скали, и нито стръкче зеленина.
Много народи са създавали могъщи държави, но са изчезвали, защото не са имали свя азбука. Тя е като варта, която споява тухлите и държи сградата изправена.
Духат ветрища, а на сградата й няма нищо. Словото свързва с вечни връзки народа.
Държава, споена с такива връзки, стои изправена и устоява на всякакви бури.

Веднъж трима ученици дошли при един известен мъдрец с молба да им помогне да намерят истината.
Той ги завел в градината си. Избрал един сух клон и започнал да отчупва най-високо разположените съцветия в лехата. След това той казал:
– Този от вас, който съумее да обясни правилно смисъла на моето действие, ще стане мой ученик.
– Ти ни показа, че хората, които си въобразяват, че знаят повече от другите, трябва да се смирят, – след като помислил, казал първият.
– Ти ни показа, че нещата красиви на външен вид, могат да се окажат незначителни сами по себе си, – отговорил втория.
– Аз разбрах, че мъртвото затворено знание, може да причини вреда, на това, което е живо, отзовал се третия.
Мъдрецът заключил накрая:
– Ще ви взема и тримата за мои ученици, защото знанието е разделено между вас. Нито един от вас не знае всичко, но това, което имате, не е пълно. Всичко това, което каза всеки от вас е вярно.